* * *
Собрали се седемдесет краля,
собрали се у хладна механа,
вино пия и си се хвалеха,
кой сос брата, кой сос милна сестра,
кой сос любо, кой сос мъжко дете. 5
Марко юнак с нищо се не хвали;
той се хвали сос острата сабя
и се хвали сос враната коня.
Говораа седемдесет краля:
- Ой ле и ти, Марко Кралевикьо, 10
остра сабя - студено железо,
врана коня - кучешка нахрана.
Отиде си Марко Кралевикьо,
на макя му вели, отговори:
- Ой ле, мале, ой ле, стара мале, 15
не роди ле сина като мене?
И я с брата, мале, да се хвале!
- Ой ле, сино, Марко Кралевикьо,
родила бех сина като тебе,
ама ми го пленци поплениха, 20
водиха го в тио Сараево.
Говореше Марко Кралевикьо:
- Ой ле, мале, ой ле, стара мале,
немаше ле, мале, нейде нишан?
- Ой ле, сино, Марко Кралевикьо, 25
нишан има звезда на челото.
Та отиде Марко Кралевикьо;
та отиде в тио Сараево,
там си найде неговата брата,
де му свети звезда на челото. 30
Заведе го Марко, отведе го.
Заминаха край хладна механа.
Говореше Марковата брата:
- Мили брайно, Марко Кралевикьо,
нека влеза у хладна механа, 35
да накуся тава ройно вино.
Та си влезе у хладна механа.
Погуби го млада кръчмарика.
Почека го Марко Кралевикьо,
той го чека, а брат не излази. 40
Та си влезе Марко Кралевикьо,
агале му глава отсечена,
та турена звезда да им свети.
