Стоян, гяче Никола и стар егумен
Стоян ми юнак шеташе
по тая гора зелена.
Нешчо му гора мирисат,
мирисат босилькойна,
босилькойна и темянойна.
Походе, шчо ми походе,
во гора найде манастир,
манастир с девет попи,
десето ми йе гяче Никола.
Книга ми гяче пейеше,
дробни ми солдзи ронеше!
Догледал ми го, догледал,
догледал ми го калугер,
калугер стари егумен.
Егумен му говореше:
- Ей гиди, гяче Никола!
Шчо нешчо книга отпевяш
и дробни солдзи ми рониш?
Дробни ми солдзи поронил,
бело си лице облеал,
тогай ми гяче говорит:
- Даль чуеш, стари егумен!
Как да не плачам и жалям,
како да солдзи не ронам,
да н'ронам солдзи горешчи?
Година ми йе чудесна;
ова йе лоша година,
ова йе морна година;
колку ке морот заминит,
имаме тежка скъпиа:
килото жито сто гроша,
ведрото вино карагрош!
Жаль ми е за сиромаси,
много ке инсан загинат!
Тогай егумен му велит:
- Слушай ти, гяче Никола!
Слушай яз шчо ке ти речам: -
ако йе морна година,
ако йе тежка скъпия,
господ нас шчо не създало,
кадър йе да не живеит.
Гяче си солдзи запрело,
бело си лице избриса.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
