Марко спасява българка робиня

* * *


Марко спасява българка робиня

Седи Марко накрай синьо море,
накрай море под бела чадъра,
па си пази турци да не връва,
да не връва турци по друмове,
да не влезна у бургарска земня.
Кога било у света неделяя,
рано му се друми запрашия,
изпищая два сиви сокола,
изпищяа като люти змии.
Право бега бугарка девокя,
право бега на бела чадъра:
- Леле, Марко, леле, мило брате,
ти си, брайно, много отъвнало,
и мене че, брайно, да отавнеш!
И по нея осем арапчета,
а Марко им потио говори:
- Таком Бога, осем арапчета,
да попраша бугарка девокя.
- Надзад, надзад, Маркоте юначе,
ти не прашай бугарка девокя,
нело жали твоя руса глава,
какво глава по друм че ти скача!
Разлюти се Маркоте юнака,
та извади сабля на сглабове,
развърте се налево-надесно,
та погуби осем арапчета.
Та си седна под бела чадъра,
та си праша бугарка девокя:
- Ой та тебе, бугарка девокьо,
от коя си пуста покрайнина?
А она му потио говори:
- Таком Бога, Маркоте юначе,
кога седох у турци робиня -
чиста вера, Бог да ги убие,
ал не зная родство да гледая.
Па си седох у църни арапи -
мръсна вера, Бог да ги убие!
Там имаше по-стара робиня,
она вика: "Кате Кантелено,
защо седиш арапи робиня?
Тизе имаш до троица братя,
се са братя кралеве, баневе.
Марко седи накрай синьо море,
накрай море под бела чадъра,
баща ти е краля Вукашина,
макя ти е кралица Елена."
Затова съм, Марко, побегнала!
Тогай са се брат и сестра нашли,
отведе я дома на дворове,
а макя му потио говори:
- Леле, синко, Маркоте юначе,
се ми, синко, робини доводиш,
оти, синко, сестра не доведеш?
Он на макя потио говири:
- Леле, мамо, леле, мила мамо,
това ми е сестра Кантелена!
Тогай са се двете прегърнали,
та са двете с душа разстанали.


Извор

Рельово, Самоковско (СбНУ 53, № 32).