Марко и Илия Смилянин
Размири се земня Покрайнина.
Никой може земня да умири,
Само може Марко добър юнак.
Абар прати крало от Крайнина.
Да ми дойде Марко добър юнак 5
Да умири земня Покрайнина.
Ойде Марко земня Покрайнина;
Седе Марко такмо три години,
Та умири земня Покрайнина.
Посилил се Илиа Смилянин, 10
Та излезна нис Смиляна града,
Та помери Марку мермер калдръм;
Оборил му високи чардаци,
И заробил Марку стара майкя,
И залибил Марку пръвно либе, 15
И закарал Марку машко дете,
Машко дете за младо саихче.
Па си дойде Марко добър юнак,
Па попита Ерлиа комшиа.
Сам си дума Марко добър юнак, 20
Сам си дума, сам си оддомува:
„Ей Ерлио, Ерлио комшио,
Кьу те питам, право да ми кажеш:
Камо мене високи чардаци?
— Ветър дуна, чардаци помери. 25
Камо мене от мермере калдръм?
— Даш навали, мермере помери.
Камо мене моа стара майкя?
— Стара била, та се поминала.
Камо мене мое пръвно лбе? 30
— Младо било, та се оженило.
Камо мене машко дете?
— Ни е старо, да се поминало.
Ни е на стан, да се оженило.“
Проговори Ерлиа комшиа: 35
„Фала тебе, Марко добър юнак!
Нал питаш право да ти кажа:
Ка отиде земня Покрайнина,
Посили се Илиа Смилянин —
Помири[1] ти от мермере. калдръм, 40
Обори[2] ти високи чардаци,
И зароби твоа стара майкя,
И залиби твое пръвно либе,
И закара твое машко дете.“
Сам се Марко, сам се чудо чуди, 45
Що ще чини с Илиа Смилянин.
Досети се Марко добър юнак,
Не бръсна се Марко три месеци,
Та си стана цръна калугера.
Па се качи на Шаркоте коня, 50
Та отиде у Смиляна града —
Среща му е неговото дете.
Он го позна, оно го не позна.
Попита го Марко добър юнак:
„Фала тебе, тебе машко дете, 55
Дека седи Илиа Смилянин?“
А дете му потиом говори:
„Фала тебе, цръна калугеро!
Натам, натам ис тесни сукаци.
Илиу са порти канатлии, 60
На портите нова бела чешма,
На чешмата млада невестица —
Та налива студена водица,
Та си носи Илиу Смилянин.
Ойде Марко нис тесни сукаци 65
И си срешна млада невестица,
Невестица, неговото либе.
Он я позна, она го не позна.
Посака и вода да си пине,
Невеста му сас етомна подала. 70
Он не пинал студена водица —
Стомна разля, та невеста уля.
Невеста му потиом говоре:
„Мирно седи, цръна калугеро!
Ше ни види Илиа Смилянин, 75
Ше погуби и тебе и мене.“
Сагледала Марку мален пръстен,
Съгледала и попитала го:
„Фала тебе, цръна калугеро!
Дека везе Марку мален простен? 80
Калугер и потиом говоре:
„Фала тебе, млада невестице!
Язе одих земня Покрайнина —
Там загина Марко добър юнак.
Я отпеях[3] Марко добър юнак. 85
Везех простен Марку за опевло,
Остра сабля Марку за третини,
Шарко коня — Марку девитини.
Па попита млада невестица:
„Фала тебе, млада невестице! 90
Дека седи Илиа Смилянин?
Заведи ме код него да ида
Да най[4] мене за едного Бога.
Да хариже три крави ялови,
Да си гостим госке на манастир.“ 95
Невеста го на чардак извела.
Ка бе заспал Илиа Смилянин,
Он извади сабля ние каниа,
Та погуби Илия Смилянин.
(Дядо Гале Латов, с. Чепинци)
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
