Марко Кралевич и Жълта базиргяна
Чуйте стари, приказуйте, млади!
Посили се Жълта Базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осемдесе бана.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юнаци ръце;
туку годи Марко да погуби,
па че плени чиста Света гора,
че изгори бели манастири,
че инзгори Илиндар манастир,
че погуби стари егумене,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии,
сички народ без закон че стане.
Прати писмо Жълта Базиргяна,
па го прати чиста Света гора:
- Много здраве, стар егумен Славе,
да ми дадеш чиста Света гора;
ако сакаш, с пари че я купим,
ако не чеш, зорле че я земем.
Отговара стар егумен Славе:
- Хей фала ви, триста егумене,
какво че ме вийе научите?
А они му верно отказуя:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
пиши писмо до сите крайнини,
ега има юнак да се найме,
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту Базргяну,
да отъвне чиста Света гора.
Понлуша ги стар егумен Славе.
Изписал е стар егумен Славе
изписал е тия бели книги,
разпрати ги по сите крайнини;
нема никой юнак да се найме
да излезне юнаку насреща,
да си ване Жълта Базиргяна,
да отъвне Илиндар манастир.
Отговара стар егумен Славе:
- Хай фала ти, триста егумене,
и виека, премлади дьечета,
пратих писмо до сичката земя,
нима никой юнак да се найме,
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту Базиргяну,
да отъвне чиста Света гора.
Като нема юнак да се найме,
хайде бари да я продадеме,
негли сички само да гинеме.
Викнали са триста егумене:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
я упущи троица телале,
нека лича по Солуна града,
белка некой юнак че се найме,
та ега би Гора отъвнало,
да отъвне чиста Света гора.
Хока телал три дни и три нощи,
та си хока по Солуна града:
- Продава се чиста Света гора,
има некой пари да я плати,
ама нема юнак да се найме,
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту Базиргяну.
Треки ден е, брате, наступило,
ка излезна Жълта Базиргяна.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
думай сега колко пари сакаш.
Отговара стар егумен Славе:
- Хей фала ти, юнак над юнаци,
я не знаем колко да ти сакам,
с божа воля, колко що обичаш -
цена нема, ни се па продава.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
да докараш четиресе мъски,
да товариш само сухо злато,
сухо злато, се жълти жълтици;
да докараш още девет мъски,
да товариш ситни рубийета;
я иманье със брой не че броим
и със ока злато не че мерим -
колко можеш, толко че да дигнеш.
Със две думи пазар направили,
у пазар си ръка цаливали.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
като ойдеш в чиста Света гора,
насекъде абер да оставиш,
по сви места, бели манастири,
най-повече Илиндар манастир,
да излаза стари егумене,
да излаза низ бели манастир,
немой никой книги да износи,
че да пратим моите гавазе,
де ги сретна, там че да ги губа.
Завика се стар егумен Славе,
той се й чуло по сите крайнини:
- Продаде се чиста Света гора,
та я купи Жълта Базиргяна,
ем че плени чиста Света гора,
че изгори бели манастире,
че изгори Илиндар манастир,
че изгори сички манастире,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии,
сички народ без закон че стане.
Той се чуло по сите крайнини,
па се дочу до Прилепа града.
Нажали се Марко Кралевике,
па на майкя тогай отказуе:
- Леле, мале, леле, стара мале,
посили се Жълта Базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осемдесе бана,
кралиците млади изпороби.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юнаци ръци.
И е купил чиста Света гора,
тежко, горко иманье заплатил.
Ем че плени чиста Света гора -
че изгори бели манастире,
че изгори Илиндар манастир,
че изгори сички манастире,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии,
сички народ без закон че стане.
Леле, мале, моя стара мале,
дали можем юнак да се наймем,
да отъвнем чиста Света гора,
че оставим спомен на земята;
ако можем и я да погинем,
па за вера, мале, че погинем!
Отговара нему стара майкя:
- Хей фала ти, Марко, мили синко!
Просто да е, синко, от менека;
да отидеш у бой да нападнеш,
от мене ти много изин имаш
да се биеш с Жълта Базиргяна;
ако можеш Гора да отъвнеш,
че оставиш спомен на земята,
се греове Господ че ти прости.
Вече изин Марко Кралевике
от негова, нему стара майкя.
Пише писмо Марко Кралевике,
па го прати до Солуна града,
па го прати Жълта Базиргяна:
"Мир си седи, Жълта Базиргяна,
не ти давам чиста Света гора,
не ти давам Илиндар манастир,
че ти сечем нодзе до колена,
че ти сечем ръци до рамена."
Ка го везе Жълта Базиргяна,
като везе това бело писмо,
ем го чети, ем друго писува,
ем го прати до Прилепа града:
"Много здравье, Марко Кралевике,
утре рано код мене да дойдеш,
да ти видим твойето юнашство;
ако бидеш по юнак от мене.
Просто да е чиста Света гора,
заплатих я, па че ти я дадем;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини."
Рано рани Марко Кралевике,
рано зоби Шарка добра коня,
назоби го цървена ченица,
напои го вино троегодско.
Качил се е коню на рамена,
право кара у Солуна града.
Тамо го е зора зазорила.
Край Солуна кале заградено,
у калето девет бели кули,
на кулите Жълта Базиргяна.
Като виде Жълта Базиргяна,
че престига Марко Кралевике,
нема кога коня да си стега,
най уяана коня на голища
и си везе тежка топузина,
сред излезна с Марко Кралевике;
ка го виде Марко Кралевике,
уплаши се Марко Кралевике,
че е горко юнак над юнаци.
Шарко коня на Марко думаше:
- Бегай, Марко, назад да бегаме,
по юнак е, Бог да го убие!
А Марко си на Шарко думаше:
- Айде, айде, Шарко добра коньо,
я че гинем и днеска, и утре,
що че бъде, сега нека бъде!
Те станали среща да систоят,
до две са си суми продумали:
- Хей фала ти, Марко Кралевике,
да ти ли си юнак над юнаци?
Стани, Марко, на нишан да стоиш,
я ида, Марко, с тебе да се бием.
Стана Марко на нишан да стои.
Дига топуз Жълта Базиргянац.
Щото беше Марковата коня,
стана коня като вакло агне.
Бог да бие Жълта Базиргяна,
не нишани Марко Кралевике,
но нишани коню у гърдите.
Като фърли Жълта Базиргяна,
Марко коня била талемлия,
талим знала с бугарско юнашство,
па се сравни със църната земя,
префърли го Жълта Базиргяна.
Ка му стана Жълта Базиргяна,
ка му стана на нишан да стои,
тогай Марко славно че да фърля.
Като дига Марко Кралевике,
като дига тежка топузина,
ка удари Жълта Базиргяна,
удари го у белите вежди,
разцапи се топуз на четири.
Това юнак не чуе, не ае,
туку юнак дума продумало:
- Хей фала ти, непознан юначе,
каква дума точки удумахме,
оти, Марко, на дума не стоя?
А Марко му тогай отказуе:
- Мене ми е сърце дълговечно
и моя е дума православна,
я да стоим, сърце ми не стои.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Да идеме под Солуна града,
тамо има един бели камик,
че матеме тоя бели камик,
ако бъдеш поюнак от мене,
ти че, Марко, мене да надметнеш;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля.
Като стана Марко Кралевике,
ка ойдоа под Солуна града,
под Солуна скала халовита.
Като рипа Марко Кралевике,
ка прегърна тоя бели камик,
тежко, горко му е натежало,
па го фърли с негово юнашство,
па полетел три саат време.
Като везе Жълта Базиргяна,
като везе тоя бели камик,
па го фърли през поле широко,
нигде нема камик да си падне,
дур не мина през Белото море.
Върло се е Марко уплашило.
Проговори Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, Марко Кралевике,
хайде д'идем у Солуна града,
че рипнеме през моите кули -
ако да си по-юнак от мене,
тизе, марко, мене че надрипнеш;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Ка ойдоа у Солуна града,
ка ойдоа с Жълта Базиргяна,
ка ойдоа на белите кули,
заигра ес Жълта Базиргяна,
за девет е место прерипнало,
а нагоре вишни надвишило,
тогай Марко страшно се уплаши,
тежко се е, горко помолило -
хей фала ти, юнак над юнаци,
от тебе по юнак не бива,
ти си сега юнак над юнаци;
нъло имам молба да се молим -
я по сега от тебе че гинем,
да ме пустиш до дома да идем,
да се простим с моя стара майкя,
да ме знае дека че погинем.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Фала тебе, Марко Кралевике,
просто да е, Марко, от менека,
просто да е дома да си идеш,
да се простиш със твоята майкя.
Утре рано код мене да дойдеш,
язе, Марко, нечем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
И Марко е верно послушало,
стана Марко, та си дома ойде,
като ойде на негови двори,
тежко се е, горко уилило.
Стара го е майкя посретнала
и на Марка дума продумала:
- Не ми се бой, Марко, мили сине.
А Марко й тогай отказауе:
- Стой, не думай, моя стара мале,
тежко, горко моето юнашство,
не ми й жалба че чем да погинем,
нъ ми й жалба, моя стара мале,
баре, мале, сал да ме погуби,
тежко, горко кърви че пролеем;
нъло, мале, нема да му губи,
че ме кове на негови врати -
кой ме види, нему да зафали,
а па мене, мале, да завиди.
Я се чудим, моя стара мале,
славно, право мене че погуби,
нъ се боим от мой славни народ,
се че, мале, да се приказуе:
"Не загина от милого Бога,
нал загина от Жълта Базиргяна."
Прости, мале, просто нека да е,
малко, мале, тебе съм прегрешил.
Отговара нему стара майкя:
- Хей фала ти, Марко, мили синко,
сал се не бой, Марко, мили синко!
Нали пита твоя стара майкя,
от Бога си много дарба имаш -
преличи се, синко, предреши се,
преличи се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
та отиди утре на заран,
та отиди край Солуна града,
край Солуна на белата чешма;
там излази Жълта Базиргяна,
рано рани, пред сълнце зилази,
там си мие тия жълти нодзе
и на гладно сърце вода пие,
затова е юнак над юнаци;
премени се, синко, предреши се,
премени се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
па отиди на белата чешма,
край Солуна на белата чешма.
Той че дойде рано на чешмата,
че си пие рано студна вода,
че си мие тия жълти нодзе
и там можеш, синко, да го убиш.
Като дигнеш сабя димиския,
само немой през половината,
негово е сърце каменито,
не че можеш па да го погубиш;
нъло махай доле през нодзете,
отсечи му нодзе до колена,
та па бегай, колко че си можеш.
Послуша я Марка Кралевике,
като яхна Шарко добра коня,
право кара край Солуна града,
право кара на белата чешма,
пусти коня трева да си пасе
и на Шарко тогай отговара:
- Хвала тебе, Шарко, добра коня,
ке те пущим при белата чешма,
гледай, коньо, среща спроти мене
щом да дойде Жълта Базиргяна,
веднъг, коньо, код мене да дойдеш,
че се качим тебе на рамена,
па да бегаш, колко що че мошеш.
Като ойде Марко Кралевике,
като ойде край Солуна град,
край Солуна на белата чешма,
пусти коня трева да му паси
и на коня тогай отговара:
- Хей фала ти, Шарко добра коня,
паси, коньо, ситна бела трева;
нъло много трева па не ручи,
нъло гледай, коньо, у менека.
Щом да дойде Жълта Базиргяна,
веднъг, коньо, до мене да дойдеш,
че се качим на твои рамена,
със божата сила там да бегаш,
че той си е юнак над юнаци.
Рано било тамо, бре, пред сълнце,
ето иде Жълта Базиргяна;
като дойде на белата чешма,
ем си язди коня на голища.
- Бог помага, божа просечина.
А Марко му тогай отговара:
- Дал Бог добро, юнак над юнаци!
- Хей фала ти, божа просечина,
привани ми моя добра коня.
И Марко му коня приванало.
С лева ръка негова кон вана,
с десна ръка на Шаркоте кима:
"Ела при мен, Шарко добра коня."
Бог да бие Жълта Базиргяна,
то е била страшна халетина:
тамо била с девет шопки чешма,
осем шопки Базиргян затисна,
на девета вода че си пие,
че е било юнак над юнаци.
Марко седи сеир да си чини;
като търгна сабя димиския,
отсече му нодзе до колена.
Шарко коня скоро при него е,
рипа Марко коню на рамена,
побегнал е Марко Кралевике,
побегнал е през поле широко.
Ка го погна Жълта Базиргяна,
ка го погна без нодзе по него,
та го гони три саати време.
И тогай се Марко прославило,
че отъвна чиста Света гора
и отъвна Илиндар манастир,
и погуби Жълта Базиргяна.
Като дочу стар егумен Славе,
веднъг сретна Марко Кралевике,
много му е зиявет правило.
И тогай се народ освободи,
че погуби Марко Кралевике,
че погуби Жълта Базиргяна;
сички народ беше острашило,
Света гора беше опленило
и егумене беше изгубило.
Що са книги днеска литургийски,
се то време чеше ги изгори,
сички народ чеше да остраши
и без закон чеше да остане.
Па е славно Марковото име.
Каков золум, що се направило
във Бугарска земя нанапреде,
се е Марко насреща излело;
никаде се Марко не посрами
и днеска е нему славно име.
