Крал Марко, наречниците, Вълкашин и сватбата на Реля Шестокрила
Трудна била млада Йеврусима,
трудна била, дете си родила,
Волкашин се многу израдува,
дека му се мъжко дете роди.
Си го прати на кръщенье църква,
да го кръстат още незадояно.
На детето името му клале
честно име Марко Кралевике.
Волкашин ми гости поканило,
повойница на дете да стора,
трекя вечер со сладка вечера.
Гости дошле и си вечерале,
но вечера що си полегнале,
полегнале и сите заспале;
Волкашин ми саде не спиело.
Време било токмо на полноке,
на полноке, време глуа доба;
що му дошле до три наречници,
на детето късмет да наречат;
двете късмет на Марка нарекле,
трекя рекла, Марко да е юнак,
кога момче оно да порасти,
на татка си коски да му скърши.
Кога чуло крала Волкашина,
що нарекла трекя наречница,
лели, нему гюч много му падна,
що си зеде Марка малечкао
и го кладе во една кошница,
кошница со смола намачкана,
та го върли по бела Вардара,
да с' удави и да куртулиса,
от що рекла трекя наречница.
Вардар тече и Марка го носи,
кошницата покрай брего плива;
мали Марко во кошница писка.
Що го дочу младоно овчарче
и се прибра край брего да види,
що е тоа, що толку ми пищи.
Кога виде дете во кошница,
на овчарче, лели, жал му падна,
се наведе и кошница вати;
кога виде во кошница дете,
си го крена на две бели раце,
го отнесе дома кай майка си,
да го гледа и да го изгледа.
Го гледала и си го ранила,
що станало момче за работа.
Го главила Марко за телчарче,
да си пасе сите телци селцки.
Телци пасол ем три дни, ем три ноки,
четвърти ден ми изтепал телци,
та си дошол дома при татка си.
Много мака нему му паднало,
дека телци Марко изтепало. .
Се налути татко му от Марка,
та изтерал Кралевикя Марка,
да не седе во негоите куки,
и на Марка той вака му рекло:
- Ай оттука ти, дете копиле,
що ми стори голем пакост мене,
голем пакост и страм ми донесе,
що изтепа сите селцки телци,
за да платам едно чудо пари,
та да смирам сичките селани;
ти да беше дете аирлиа,
не ке беше по река пущено
от твой татко и от твоя майка,
да се давиш во белио Вардар,
во Вардаро син ми да те види
и от Вардар той да ми те земи,
и дома ми той да те донеси,
да те гледам и да те изгледам,
да те сторам момче за жененье;
и сега ти пакост да ми сториш,
сите телци селцки да изтепаш.
Ай оттука, кай сакаш, оди си;
Вардар татко тебе нека ти е,
и Вардар майка нека ти е.
Кога чуло Марко Кралевике
от овчаро, що беше му рекол,
се устрамил Марко и избегал;
си отишол покрай бели Вардар
и си седнал во белата песок;
во песокта кукя си изкопал
и си седнал тамо да живеи.
Сватба праил Рело Шестокрило,
сватба праил, сакал да се жени.
Ми поканил кралеи, банеи,
ми поканил китени сватои
и поканил свети Иоановци,
нунко канил стара Волкашина,
а Груица за стара девера;
по-мал девер му се попишмани.
Се налути Рело Шестокрило,
що изпрати по-старега девера
по патища и по сите друмища,
и по сите, Бог'ме, разкърстници
со здравица по-мал девер да ми бара,
кой ке найди, девер да си земи.
По-стар девер сегде ми прошетал.
по патища и по разкърстници,
нигде девер она не ми нашло;
кога дошол до бела Вардара,
що ми нашол Марко во песокта,
пред Марко се Груйо застояло
и изваил здравица со вино,
та поканил Марка за девера.
Лели, Марко тогай прогоори:
- Ай оттука, незнаен делиа,
не шегуй се со мене сирака,
мене ми е Вардар татка и майка,
а песокта мене ми е кукя.
Прогоори по-стара девера:
- Не се, брате, со тебе шегуам,
туку тебе за девера канам
у онего Рела Шестокрила;
зет ке биде, невеста ке зема,
заповедай, здравица ми земи,
за да бидиш по-мала девера,
аз ке бидам по-стара девера.
Кога чуло Марко Кралевике,
що ми зело здравица во рака,
се напило и сватба почестило,
и по-мал девер она ми станало,
и търгнало на сватба да оди.
Що ми пошле у Рела Шестокрила,
Рело ми го лепо пречекало,
си пременил по-мала девера
со хубави сватбинцки алища,
го обружа со светлоно оружйе.
Ми чукнале свирци, табуанци,
ми търгнале китени сватои
и ми ошле, невеста ми зеле.
Кога назад тие си иделе
и ми дошле во гора зелена,
що излегла една зверетина,
зверетина, Бог'ме, со три глаи;
що заптиса китени сватои,
та му зеде от сите дарои;
най-озади два млади девера,
тие водат хубава невеста;
зверетина невеста им сака,
на девери она вака рекло:
- Я остайте, до два девера,
я остайте младата невеста,
за живи да куртулисате.
Се уплаши по-стара девера,
си остаи хубава невеста,
за живо той да куртулиса.
Марко, брате, не ми се уплаши,
от невеста не ми се изтаи
и невеста оно не си дава;
лели, ми се зверетин налути
и се пущил Марка да загуби,
Марко ми се юначки бореше,
сватоите отскрая гледале,
сите ми се, Бог'ме, уплашиле,
се уплашиле и ми избегале,
сите у Рела дома отишле.
Заптисале свирци, табуанци,
ми викнале гяци ем попои,
да ми пеат девер и невеста;
та седнале за душа да ядат,
за невеста и за малио девер.
Зверетина со Марка се борил,
три саати токмо се бориле,
дури Марко зверетина кутнал;
му пресекол до три зверски глави,
що му зело сичките дарои
и отпущил три синджири робье -
първи синджир се млади момчиня.
втори синджир се млади девойки,
треки синджир старци ем старички.
И си зело хубава невеста,
та си дошло у Рела Шестокрила
и ми пошол на честна търпеза,
та му върлил трите зверски глаи.
От глаи се сите уплашиле
и на нозе сите ми скочиле,
на Марка му чест голема дале,
на търпеза начело го клале.
Тогай Марко викнал по-стар девер,
лели, рече Марко, проговори:
- Ой ти, море, по-стари девере,
кога не си ти за девер да си,
защо си се ти девер сторило
и невеста на пат си остаил?
Наведи се аз да те научам
за други пат пак да бидеш девер.
Се наведе Груйо, по-стар девер,
Марко му удари до шест боздугана.
И повикал стари Волкашина,
та му удрил петнаесе боздугана,
му прекършил сите негои ребра.
Що повикал и старега свата,
та му удрил петнаесе боздугана,
дека не знал невеста да чуа.
Що си викнал Рела Шестокрила,
та му удрил дваесе боздугана,
дек не знаел невеста да чуа.
И повикал китени сватои,
и заредил со тежка боздугана,
кому еден, кому два ударил
и секому даро му повракял,
що му зела лоша зверетина.
И си седнал на честна търпеза,
та повикал младата невеста,
да му се кланя и рака да бакнуа.
Ми удриле свирци, табуанци,
пак отпърво подкачи се сватба.
Сите ядат и вино си пият
и сите се радостно веселат.
Тогай ми се Волкашин подсетил,
проговори и Марка го праша:
- Ой ти, море, незнаен делиа,
ке те прашам, прао да ми кажиш -
коя майка тебе те родило
и кой татко тебе те гледало?
Лели, Марко тогай проговори:
- Ой ти, море, стари Волкашине,
Вардар майка, Вардар ми е татко,
ситна песок ми е моя кукя.
Кога чуло крала Волкашина
що му кажи Марко Кралевике,
оти Вардар нему майка било,
той се сетил, оти той е Марко.
Лели, вели крала Волкашина:
- Ой ти, море, момче по-мал девер,
ти си мой син, язе сум ти татко,
сум ти клало име твое Марко,
трекя вечер тебе ти нарекле
ти да бидеш юнак над юнака,
ти да станеш момче за жененье
и коските мене да ми скършиш,
кога ке си ти юнак порастиш.
Наречница трекя така рече,
затоа те аз во Вардар върлив,
да се удавиш и да не ме тепаш;
арно ама, що е наречено,
преку глава ке върви на чоеко.
Кога чуло Марко Кралевике,
що му кажа стара Волкашина,
оти той на Марко му бил татко,
рипна момче на нозе юначки,
та си стори до три метании
и му бакна рака на татка си,
и му сакал от татка си прощенье,
що му скършил коски со боздуган.
А Волкашин прегърнал си Марко,
го целивал три пати во чело
и седнале на честна търпеза,
да си пиат вино ем ракия.
Яле, пиле токмо три месеци
и сите си радостно отишле,
откако се сватба битисала.
Вала Богу за чудо големо,
що се рекло от три наречници,
що се рекло, и се извършило.
