Крали Марко и Филип Маджарина
Фала Богу за чудо големо!
Щу ли бехме, щу ли не видохме,
още щу ли нече да видиме.
Пусили се у Маджара града,
у Маджара Филя Маджарино,
та си губи кметове, кральове,
та погуби ду триста кральове,
па изписа тая бела книга,
та я прати по сиво соколе,
та я прати на Приляпа града,
на Приляпа, Маркуте юнаку.
Марку седел с макя, та вечерал,
пристигнало сиво соколенце,
с крило трепна, та книжче оброни,
та паднало Марку на колено.
Зема юнак книга да прегледа,
книга гледа, пуд мустак се смее,
сугледа го неговата майкя,
па Маркуте потио говори:
- Мили сину, Марку Кралевики,
дал' се смееш на суха вечера,
ил'се смееш мене на старости?
А Марку ю потио говори:
- Ни се смеям на суха вечера,
ни се смеям тебе на старости,
а се смеям на Маджара града,
на Маджара, Филя Маджарино,
де пугубил ду триста кральове
и заробил ду триста кралеици,
още има троица да губи -
едно мене, другото Момчила,
а третьото Реля Шестокреля…
Я се чудим Филю Маджарину -
вече мене лесну да погуби,
и Момчила айде да погуби,
а какво че Реля Шестокреля,
като лети вишне през небото?
По-стара си, майко, научи ме
щу да чиням с Филя Маджарина ?
Дали, майко, дома да му идем,
или, майко, тува да го чекам?
Проговори неговата майкя:
- Мили сину, Марку Кралевики!
Боле иди на негови двори,
не чекай го на твуи дворове,
да не гледа твуя стара майкя,
да не гледа твуи църни кърви...
Пуслуша я Марку Кралевики,
та си справи Шарца добра коня
и си земе юначку уружие,
па се качи коню на рамена,
па си ойде пуд Маджара града,
пуд Маджара, на река гулема;
таму найда седемдест невести,
дека пера тая църна вуна,
де я пера бела да им стане,
раци им са вода замързнали,
а нодзе им песоко паднали...
Па ги пита Марку Кралевики:
- Бога вамо, седемдест кралици,
да чия е тая църна вуна,
щу перете седемдест кралици? -
Вуздухнаха седемдест кралици,
с душа духа, раце утмразнуя,
сълзи рона, та си нодзе грея
и Маркуте дума продумаа:
- Леле, байно, чуждине юначе!
Филипува, пуста устанала,
переме я бела да му стане.
Проговори Марку Кралевики:
- Като ходи Филя Маджарино,
като ходи редом по полето,
дали има голема нишана,
я да диже юнак, да я фърля?
Щу рекоха седемдест невести:
- Я видиш ли плоча дървеница,
щу переме ситя седемдест,
он я диже едва ду кулена.
Наведе се Марку Кралевики,
та я хвана сос левата рака,
та я дигна ду бели рамена,
па я удри у църната земя,
три лахти я у земе накара...
Па си пита седемдест невести:
- Дека седи Филю Маджарино?
И они му потио говора:
- Негови са двори яку лични,
право карай воз Маджара града,
дека видиш той кула висока,
на кулата зелени чардаци,
таму седи Филю Маджарино.
Пуслуша ги Марку Кралевики,
право кара воз Маджара града;
сретнали го порти ут железо,
сретнала го той кула висока,
на кулата високи чардаци,
на чардаци Филипово любне,
де си ниже три върви жълтици
и си пое тая лепа песен.
Тогай вика Марку Кралевики:
- Стани, моме, порти ми отвори,
да суседнем ут доброю коня!
Тува любне, Бог'ми, и не чуе,
па си ниже три върви жълтици,
па си пое тая лепа песен...
Разлюти се Марку Кралевики,
та се сметна от добраго коня,
та па ритна с чизма пудкована,
та удари порти ут железо,
удари ги, Бог'ми, и струши ги...
Па улезна Филипови двори,
па се метна леко воз чардаци,
та удари Филипово любне,
удари го лепо пу образи,
на скути му зуби изпаднаха...
И му зема три върви жълтици
и на любне яку зарачаше:
- Кога дойде Филя Маджарино,
нека дойде на горни меани
да пиеме три върви жълтици.
Кога дойде Филя Маджарино,
кога гледа юнак, щу да види!...
Негови са порти потрошени
и си плаче неговото любне...
Пупита го Филя Маджарино:
- Кой ни струши порти ут железо?
Защо седиш, любне, защо плачеш?
Казува му Филипово любне:
- И ти ли си, Филю Маджарине,
и ти ли си краля на земята!
Тува дойде Марку Кралевики,
та па викна порти да отворим,
я не станах порти да отворим -
разлюти се, Бог да го убие,
та си ритна с чизма пудкована,
та потроши порти ут железо,
па се сметна ут добраго коня,
та се метна леко воз чардаци,
та ма удри лепо пу образи,
на скути ми зуби изпаднаха -
и ми зема три върви жълтици
и менека много зарачаше:
"Кога дойде Филя Маджарино,
нека дойде на горни меани
да пиеме три върви жълтици."
Разлюти се Филя Маджарино,
та си зема юначку уружие,
заметна си лека боздугана,
та отиде на горни меани,
таму найде Маркуте юнака,
дека седи, та си вино пие.
Проговори Филя Маджарино:
- Бог те убил, Марку Кралевики,
кой си юнак, двори да ми трошиш,
кой си юнак, любне да ми биеш?
Та па махна с лека боздугана,
та удари Маркуте юнака,
удари го по юначки плешки.
Проговори Марку Кралевики:
- Не плаши ми бухи пуд кушуля,
туку влезни у ладна меана
да пиеме три върви жълтици.
А щу беше Шарца добра коня,
а нему се, Бог' ми, не посвиде,
дека бия Маркуте юнака,
та си ритна с нога пудкована,
та излете тая лека плоча,
що е лека седемдесет оки,
та удари Филя Маджарина -
три лахти го у земя накара,
четвъртото у дребно каменье...
Кой го виде, секи му завиде:
- Честит юнак, Шарца добра коня,
де утепа Филя Маджарина,
а па кам ли юнак да станяше…
