* * *
Дели Андреашко дели Марко каже:
- Леле, брайно, делибаша Марко,
айде д' идем по поле широко,
оран да ореме, копан да копайме,
да се, брайне, двама опитаме - 5
кой ще да излезе юнак над юнака!?
Отговори делибаша Марко:
- Леле, брайно, дели Андреашко,
не мой д' идем по поле широко
оран да ореме, копан да копайме,
на хората адет да не вадим!
Най да идем по Стара планина,
да походим два дни, още три дни,
да походим до цяла неделя,
двамка, брайно, каул да вържеме -
нето хляб да ядем, не винце да пием,
да се, брайно, двамка опитаме -
кой ще да излезе юнак над юнака!
Послуша го дели Андреашко,
па направи конче Докатинче,
а па Марко - коня Шарколия;
изляли са по Стара планина,
походили два дни, още три дни.
Андреашко винце му се допи,
Андреашко за винце науми -
той извади сабя дамаскиня,
та си боде конче Докатинче,
та си боде във юнашки плешки,
пролива му черните кървове,
па ги пие на вино наместо...
Съгледа го делибаша Марко,
а той вика, благи думи дума:
- Леле, брайно, дели Андреашко,
немой боди коня Докатина,
не му лей черните кървове
да ги пиеш на вино наместо;
не мой мърси наша чиста вяра,
кога ти се е тебе винце допило -
на ти, брате, тазика жълтица,
па погледай в поле Арбанашко,
де се гледа дърво сухорашко,
под дървото, бе, хладна механа -
тамо има вино и ракия,
иди, брайно, вино да си пиеш!
Ала, брайно, от кон да не сляваш,
да не сляваш, в механа да не вляваш,
че там има мома Маджаркиня,
още има триста харамлии -
измамят те триста харамлии,
та ти вземат руса руйна глава!...
Най повикай от кон Докатинче,
да излезе мома Маджаркиня,
да изнесе една чаша вино -
винце пийни, в пътя да си минеш!
Ка му рече тази добра дума,
и той наду конче Докатинче,
ка го наду из буйна клисура -
около му гората засвири;
като падна в поле Арбанашко -
развяват го вихрите ветрове...
По вън ходи мома Маджаркиня,
по вън ходи и из друми гледа,
че видяла дели Андреашко.
Тя повика триста харамлии:
- Ей ви вази, триста харамлии,
излявайте вънка на дворове,
погледайте какво добро иде,
какво добро, какъв добър юнак,
я се дръжте, глава да му вземем!
Просто да е, що по него носи,
мене дайте пафта позлатена,
да я туря бъчова на дънто -
да ми свети като ясен месец!
Доде дума, дума да издума,
той долетя дели Андреашко,
и повика от кон Дукатинче:
- Ай те тебе, мома Маджаркиня,
изнеси ми една чаша вино,
винце жа си пийна, в пътя да премина!
Отговори мома Маджаркиня:
- Ай те тебе, незнайна гидийо,
азе вино с пари не продавам,
аз продавам на юначка вяра!
Който юнак от коня си слезе,
от кон слезе, във механа влезе,
мене залиби, китка да ми вземе -
винце нека пие, в пътя да премине!
Измами се дели Андреашко,
та отседна конче Докатинче,
па го върза отвън за дръвника,
та па влезе във хладна механа.
Срещнали го триста харамлии,
дали му са все по чаша вино, -
той не може уста да разкваси,
той не може сърце да загаси...
Най повика мома Маджаркиня:
- Ей те тебе, мома Маджаркиньо,
наточи ми една чаша вино,
уста да разквасам, сърце да загасам!
Усети го мома Маджаркиня,
че е юнак във винце делия,
та наточи една чаша вино,
натури му билки афиони!
Ток' ги изпи и ток' се упи,
та па легна юнак и заюсна.
Тя повика триста харамлии:
- Я станете, глава му взимайте,
та ни мойте адет да направим -
мома юнак, юнак да погубя!
Станали са триста харамлии,
отвзели му руса руйна глава,
па я хвърлят ябълка наместо...
Отиде си делибаша Марко,
па почака дели Андреашко,
че го няма от хладна механа.
Той продума на стара майчица:
- Айде, мале, да повечераме,
нема още дели Андреашко!
Па седнали със стара майчица,
седнали са двама да вечерят.
Па е легнал Марко, та заюснал,
зайснал е и съня сънувал -
че ослепял коня Шарколия,
ослепял е със двете си очи...
Той си трепна, от сън се събуди,
и прицърка, и на майка дума:
- Стани, мале, стара остаряла,
стани, мале, добра коня прави,
че жда ида братец да си диря -
погуби го мома Маджаркиня,
погуби го тя за чаша вино!
Станала е Марковата майка,
коня прави, ситни сълзи рони,
и на коня молба се примоля:
- Ай те тебе, конче Шарколийо,
ти на Марко на помощ да му си!
Па се качи Марко делибаша,
та излезе на Стара планина,
та подири дели Андреашко -
не намери дели Андреашко.
А той наду коня Шарколия,
ка го наду из буйни клисури,
все му листи над глава свиреха;
като падна в поле Арбанашко,
развяват го вихрите ветрове...
Той на коня арбанашки дума:
- Ей те тебе, конче Шарколия,
като идем на хладна механа,
жа те вържа врата за резето,
а ази ще в механа да вляза
да поиграм хоро калугерско.
Който иска навън да излезе,
с уста лови, накъм мене хвърляй;
който иска навътре да влезе,
а ти, конче, със задни нозе бий!
По вън ходи мома Маджаркиня,
по вън ходи и низ друми гледа,
та видяла делибаша Марко.
Повикала триста харамлии:
- Я излезте вънка на дворове,
погледайте какво добро иде,
какво добро, какъв добър юнак,
я се дръжте, глава да му вземем!
Просто да е, що по него носи,
мене дайте пафта позлатена,
да я туря бъчова на дънто -
да ми свети като ясно слънце!
Доде дума, дума да издума,
той долетя делибаша Марко.
Като видял Андреашку коня,
че ми седи за дръвника вързан,
той повика мома Маджаркиня:
- Не е ли язък за таз добра коня,
дето седи за дръвника вързан, -
и него е юнак па пояздил?!
Отговори мома Маджаркиня:
- Ай те тебе, незнайна гидийо,
ако да ти Бог да ти помогне,
и твоя ще тука вързан седя!
Той отседна коня Шарколия,
па го върза врата за резето,
па е влязъл във хладна механа;
че е видял Андреашку глава,
де я хвърлят триста харамлии...
А той каже мома Маджаркиня:
- Ей те тебе, мома Маджаркиньо,
язък не е ли за тоз добър юнак,
де му хвърлят руса руйна глава -
и него е майка похранила?!
Отговори мома Маджаркиня:
- Ей те тебе, незнайна гидийо,
ако да би Бог да ти помогне,
и твоята щат така да подхвърлят!
Разсърди се Марко делибаша,
та извади сабля дамаскиня,
кръстоса ги налево, надесно,
та погуби триста харамлии.
Сал остана мома Маджаркиня,
а тя плаче, на Марко се моли:
- Прости мене, незнайна гидийо!
А той отвзе Андреашку глава,
та я тури Андреашку на трупа,
па я поля с една жива вода,
па му чете три дни и три нощи, -
изправи го на юначки нозе...
А той каже делибаша Марко:
- Леле брайне, делибаша Марко,
как си бях азе сладко заспал,
а ти дойде, от сън ме събуди!
Па улови мома Маджаркиня,
намаза я Марко с черен катран,
запали я Марко делибаша -
тя гореше, гори, още пищи,
тия поят с дели Андреашко!...
