Манол войвода и триста турци в Котел

* * *


Манол войвода и триста турци в Котел

Хранила майка, гледала,
дор двама сина юнака,
и двамата са й близнака:
единийт кает Манолчо,
другият кает Дименчо.
Манол Дименчу думаше:
- Дименчо, кардаш Дименчо,
Дименчо, ти мой мил братец,
Дименчо, от мен по-малък!
Имаш ли хабер, нямаш ли,
дето е кака женена
на Котел града голяма,
мъжка си й рожба добила
и са му име нарекли,
на име, брайно, Манолчо?
Аз ще во Котел да ида,
да си Манолча обидя,
да му армаган занеса.
Я стани, брайно Дименчо,
откачи пъстра вулия,
че я с рубета напълни,
ще ги Манолчо занеса,
да му люлчица оковат -
кога Манолча приспиват,
да му рубенца придрънват,
да си Манолча приспиват.
Че стана Манол, откачи,
откачи чанта с рубета,
и я на рамо прекачи,
излезе рано в ранина,
че отиде Манол, отиде,
во Котел града голяма.
Па пред какини си порти,
похлопа Манол, захлопа,
и на кака си викаше:
- Отвори, како, вратата!
Никой си Манол не чува,
най си се Манол ослуша -
кака му пей, нарежда:
- Нани ми, нани, Манолчо,
да раснеш, холан, да раснеш,
да станеш като вуйча си:
петстотин-мина да водиш,
с петдесе бели байряка.
Като я зачу Манолчо,
кака му тъй да нарежда,
трупнешком порти прескочи,
излезе, холан, кака му,
тя хулия подаде.
Кака Манолчо думаше:
- Манолчо, холан Манолчо,
Манолчо, ти мой мил братец,
я се ти, брайно, не обаждай;
твоята дума струваха,
дараджа ти готвяха,
ако те, брайно, уловят,
ще те, бре брайно, обесят!
Манол каки си думаше
- Како льо, моя сестро льо,
мене ме турци не ловят!
Доде си Манол издума,
"Мене ме турци не ловят",
назад му ръце извешли,
че го сред Котел извели,
сред Котел, сред мегданчето.
Манол се молба молеше!
- Бре аалар, вие бре бейлер,
десна ми ръка отвържете,
аз зная мьедна свирка да свиря!
Хитри са турци, хитри са,
хемо са много глупави;
че му десна ръчица отвържали.
Писна свирка, засвири:
- Я де си, брайно, къде си,
де да си, брайно, да дойдеш,
да ми сабята донесеш,
да гледаш турски зебилик!
Като го зачу брат му Дименчо,
че му сабята понесе,
от далек с камък махаше:
- Бре аалар, вие, бре бейлер,
я ся вий назад отмъкнете,
да му тоз главата отрежа,
че ми й жената той заклал!
Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави!
Че се тий назад отмъкнали,
да му главата отреже.
Дименчо му глава не отреза,
яла му сабя подаде,
че се той назад отмъкна,
Манол се суком засука,
триста са турци паднали,
доде се Манол обърне,
в Котел турчин н' остана;
дор до сега се турчин не роди!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Карнобат; Дименчо - вер. вм. Дамянчо.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.328-329