Малаше войвода погубва брата си, без да го познае
Вино пили триесе другара,
у другари чаша погинала.
Кой се кълне ю брата, ю сестра,
Радивоя нема брата, сестра,
он си нема у що да се кълне.
Коня има, у коня се кълне,
сабля има, у сабля се кълне,
а они го него не вервали -
сабля ми е костутно железо,
коня ми е кучешка нарана.
Бог да бие млади Радивоя,
па си йоде на свои дворове,
па извика старата си майкя:
- Чуеш мене, моя мила майко,
ка ме роди, що ме не породи?
Събрахме се триесе другара,
вино пихме у ладни механи,
у дружина чаша погинала.
Кой се кълне ю брата, ю сестру,
язе немам ни брата, ни сестру,
коня имам, у коня се кълнем,
сабля имам, у сабля се кълнем.
а они ме мене не вервали -
коньо ми е кучешка нарана,
сабля ми е костутно железо!
Проговара неговата майкя:
- Чуеш мене, млади Радивойо -
ка те родих я си те породих,
ти си имаш брате Андреаше.
Малък беше брата Андреаше,
малък беше, турци закараше.
Гласи му се на запади чуха,
прекор му е Малаше войвода..
Проговаря млади Радивоя:
- Чуеш мене, моя мила майко,
прости мене до три годин време,
да си търсим брата Андреашо!
Проговаря неговата майкя:
- Чуеш мене, мои мили сине,
прости ти са девет годин време
сал да найдеш брата Андреаша!
Бог да бие млади Радивое,
он си тръгна братец да си тражи.
Преобиде турско, анадолско,
Руменлийско и Етрополийско,
нима брале, нима никой нигде!
Па се оно назад повърнало
и си върви през гора зелена
и си пее тая жална песен:
- Де се чуло, чуло и видело
девет годин брата си да търсиш
и пак нигде да го не намериш!
Дочуле го триесе сегмене,
войвода им Малаше войвода,
проговара Малаше войвода:
- Чуйте мене, триесе сегмене,
каква хала каква песен пее?
Я слезнете на друми широки,
дано можте него погубите!
Бог да бие петнайсе сегмени,
па слезнаа на друми широки
да убият млади Радивоя!
Бог да бие ле млади Радивоя!
Ка насочи лъка шестопера
та погуби петнайсе сегмени!
Не би много, не би яко малко,
у чудом се Малаше фанало,
па говоре петнайсе сегмене:
- Чу да идем на друми широки,
та да видим какво доле става?
Ка отиде на друми широки,
насреща му млади Радивоя,
па говори млади Андреаша,
на прекор му Малаше войвода:
- Чуеш мене, непознан делийо,
да що тражиш по нашата земня?
Бог да бие Малаше войвода,
ка насочи лъка шестопера,
та удари млади Радивоя,
удари го между двете очи
и се оно надзад повърнало,
та си ойде у гора зелена
и си седна на меки душедзи.
Не би много, не би яко малко,
па говори Малаше войвода,
па говори петнайсе сегмени:
- Чуйте мене, петнайсе сегмени,
малък бех, на майка си посегнах,
тогаз ме десна ръка заболе,
и сега ме десна ръка заболе.
Я идете на друми широки,
попитайте непознат делия
да не ми е нещо от родица!
Бог да бие петнайсе сегмене,
слезнаха ми на друми широки,
отидоха при непознат делия,
настрана му глава отлетела.
Попитале петнайсе сегмене
дали не е нещо от родица,
от родина на млад Андреашо
по прекор му Малаше войвода.
Сама глава сама говорила:
- Как не съм му язе от родица,
язе съм си неговийо брале,
негов брале, млади Радивоя!
Я го тръсим девет годин време,
а он мене сам да ме погуби!
Бог да бие петнайсе джелати,
върнаха се у гора зелена
ойдоха при Малаше войвода:
- Вала тебе, Малаше войводо,
идохме си на друми широки,
попитахме непознат делия
да не ти е нещо от родица.
Сама глава сама говорила:
- Как да не съм му я от родица -
язе съм му по-младия бралец,
млади бралец, млади Радивоя!
Ядоса се Малаше войвода,
па си слезна на друми широки,
па отиде при млад Радивойо:
- Чуеш мене, мое мило братче,
спечелил съм трийс кемера злато,
петнаесе за лек че ти дадем,
я петнайсе, братче, че делимо!
Радивоя това и не чуе,
Радивоя Богу душа дава.
Бог да бие Малаше войвода,
силно се е оно нажалило,
па извади ноже цръноцренче,
та се бодна у клетото сърце
и извика колико си може:
- Легай, брале, двамка да легаме!
