Болярин Павел пред царя

* * *


Болярин Павел пред царя

Прочул се Павел болерин,
че има кола имане,
че има къщи високи
и има златни каляски -
по е болерин от царя,
от царя и от везира!
Царят му хабер проводи:
"Де да е Павел, да дойде,
че ще го нещо попитам -
отде е станал болерин,
болерин и баш чорбаджи?"
Като чу Павел таз дума,
стана, при царя отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо ръка целуна,
ръката и коляното.
- Павле ле, баш болерино,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
стде си станал болерин,
болерин и баш чорбаджи?
Казват, че по си болерин
ст мене и от везира!
Павел си царю думаше:
- Царю ле, царю честити,
като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя.
Аз имам девет синове
и още девет снашици:
кога на нива идеме,
със девет рала ореме
и мойто рало - десето;
кога на лозе идеме,
с десет мотики копайме
и мойта мотика - десета,
оттам съм станал болерин,
болерин и баш чорбаджи!
Царят на Павля думаше:
- Павле ле, баш болерино,
иди си живо и здраво
и много здраве носи си
на твоите девет синове!
Да ти й честито богатство,
че си го с мъка спечелил!


Извор

Разградско (Бончев, № 22).

  • Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.