Секула, Сърбин юнак и Вида Охридянка
Ой Сърбине, Сърбине юначе!
Саде оди Сърбин и обиди,
па не може прилика да найде!
Кога иде у Риданска града,
като виде Вида на чардаци -
два образа - два гюла трендафил,
две й очи - две църни череши,
веждите й морски пиявици.
Ка я виде Сърбин, бендиса я,
бутна коня, та у двори влезна:
- Таком бога, дедо Оридане,
да ми дадеш Вида, бела Вида!
- Бива, Сърбин, оти да не бива,
я обичам рода у Белграда!
Сърбин даде два златни пръстена,
щото чина три товар имане:
- Да си идем, дедо, за сватове!
А деда му потио говори:
- Ти ми сърби у двор не доводи -
сърби са си много пияници,
на сабли са много каскънджии,
на вино са много кавгалии.
Никой, Сърбин, лошо че продума
че си ойдеш тизе без невеста!
- Таком Бога, дедо Оридане,
немам коня Вида да си кача!
- На ти, Сърбин, бре моята коня!
Земал Сърбин дедова си коня,
та е качил Вида Ориданка.
Ка миная през поле широко,
ка влезнаа у гора зелена
тамо беше Секула юнака.
Подунал е ветар руманлия,
та й откри свилена прекровка -
лице светна като ясно слънце!
Секулу е очи осветила,
та не смея кавга да подигне.
Ка си ошел дома на дворове
пущи коня по разни бостане,
пущи коня сама да му шете.
Он си седна камена площица,
па порони сълзи до земята.
Согледа го неговийо баща:
- Леле, синко, Секула юначе,
защо рониш сълзи до земята -
дали немаш леба за ядене,
или немаш пари за арчене?
- Леле, тате, леле, мили тате,
язе имам леба за ядене,
и си имам пари за арчене.
Но помина Сърбин от Белграда
и проведе Вида от Орида.
Лице светна, очи ми освети,
та не смея кавга да подигнем.
Че напишем седем-осем книги,
че ги пратим седем-осем краля,
се кралеве по петдесе души,
та че идем Сърбин да тепаме.
А баща му потио говори:
- Леле, синко, Секула юначе,
сърби са си много кавгалии,
на сабли са много каскънджии!
Он написа седем-осем книги,
та ги прати седем-осем краля
да си дойда с по петдесе души,
да си идат Сърбина да тепат.
Сърбин прави сватба та голема,
прави сватба месец и неделя,
до друга си сватба разтураше.
Сърбина е дремка одремала,
он на Вида потио говори:
- Седни, Видо, високи чардаци,
та да легнем на скут да ти преспим,
какво ме е дремка одремало!
Немой, моме, мене да собудиш,
язе насън гола сабля държим,
немой, моме, пакост да направя!
Па е легнал Сърбин, та е заспал,
погледнала Вида през полето -
полето се с войска затемнило.
Не се чуди де се войска найде,
но се чуди ка я земня държи!
Сос сълзи е Сърбин собудила,
собуди се Сърбин юнака:
- Леле, Видо, леле, бела Видо,
дали, моме, мене не бендиса,
дали, моме, рода не бендиса,
или, моме, двори не ареса?
- И тебе съм, Сърбин, бендисала,
и рода съм много аресала,
и двори съм много бендисала -
отдавна ли се с тебека ставихме,
дойде време да се раздваяме!
Я погледни през широко поле -
полето се с войска затемнило.
Не се чудим де се войска найде,
но се чу дим ка я земня държи!
А Сърбин й потио говори:
- Слезни, Видо, доле у зевници,
та изведи Шарца добра коня
и изнеси кръстата баряка,
и изнеси тая танка пушка,
и изнеси тая остра сабля,
та па седи на високи чардак.
Доде стърчи кръстата баряка
нито жали, Видо, нито плачи.
Кога падне кръстата баряка,
тогай жали, моме, тогай плачи!
Извела е Шарца добра коня,
изнела е тая танка пушка,
изнела е кръстата баряка.
Па се яна Сърбин на враната коня,
па си ойде у широко поле.
Като виде Маркоте юнака
дека Сърбин сега че ги губи,
многу жени вдовици че стана,
много деца сираци че стана,
он на Сърбин потио говори:
- Таком Бога, Сърбине юначе,
не идеме тебе на потера,
но идеме тебе на честито -
чули сме те дека сватба правиш!
Не сети се Сърбина юнака,
де че падне на върла измама,
повърна си коньо наназаде,
коньо кара и дремка си дреме.
Секул вика: - Погуби го, Марко!
Марко мана, глава му отсече,
па ойдоа дома на дворове,
три дни седа, три дни вино пия,
се се кара за хубава Вида,
се се кара кой да си я земе.
Тогай рипна Маркоте юнака,
отсече й тая руса глава:
- Да гинеме седем-осем краля,
да останат вдовици, сираци
за една ми, море, женска пола!
Па станаа, двори оплениа,
па станаа, дома си ойдоа.
