Млад Стоян и турчин еничерин

* * *


Млад Стоян и турчин еничерин

Обзаложил се млад Стоян
сос турчин, сос еничерин
ройно ми вино да пийът
и пуста ми джибра ракийа,
ду петли вино да пийът,
ут петли върла ракийа,
кои са, джанъм, опие.
Ако са Стоян опие,
турчина много ще земе:
Стояну булка хубава,
хубава булка Калинка,
Калинка бела гражданка,
сос мъжко дете Иванчо;
аку са турчин опие,
Стоян ще, холан, да земе
харема сос ханъмките,
тавлъта сос хатувете.
Пили са, додье са пили,
чи са й опил млад Стоян,
опи са, джаним, задрема.
Чи стана турчин еничер,
чи взема Стояну булката,
хубава булка Калинка,
Калинка бяла гражданка,
сос мъжко дете Иванчо,
а чи ги турчин заведе.
Като си турчин замина,
Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше,
по двори, по калдаръми,
Стояна люто кълнеше:
- Да знаеш, Стояне, да повниш,
сос турчин кавул да правиш!
Турчин булката заведи,
чи са млад Стоян събуди,
чи на майка си думаше:
- Я стига, мамо, проклина!
Я ми кончето усидляй,
сирмено седло, аляно,
сос позлатени зенгии,
сос алтънени дизгини;
с ройно го вино напои
и сус бял уриз назобай!
Чи Стоян, чи си стана,
чи си кончето усидли,
а чи си на конь думаше:
- Кончуле, черин гарвану!
Де да та видя, кончо льо!
Дълбоки доли ще минем,
през гъста гора ще бегаш;
додье петлите попеят,
Злите брягове ще минем;
додье са зора зазори,
Златата ряка да минем;
додье са, джаним, разсъвни,
в Будина града да влезнем,
булка Калинка да вземем,
Калинка бяла гражданка!
Че си кончето отпусна,
силна й вихрушка завяла.
додье са питлите изпеха,
Злите брягове минъле;
додье са зора зазори,
Златата ряка минале;
додье са е разсъвнало,
турчин на пътя пристигна.
Силен си мъждрак завърли,
турчина в гърди удари;
булка Калинка отърва,
отърва, та я завърна.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Котел.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.190-191