Марко освобождава от пленничество брата си
Андреяш и сестра си Ангелина
Марко ходи по рамни дворове -
по двор ходи, тънки пръсти троши,
в къща влезне, дребни сълзи рони.
Съгледа го Марку стара майка:
- Слава Богу, Марко мило чедо, 5
що ти толко жалки нажалеа -
по двор ходиш - тънки пръсти трошиш,
в къща влезнеш - дребни сълзи рониш -
дал те некой със коня надварна,
ил те некой със камик надметна, 10
ил те не кой със песен надпеа?
Отговаря Марко добър юнак:
- Слава Богу, мой стара мале,
като питаш, право че ти кажем -
нити са ме с коня надварнали, 15
нити са ме с камик надметнали,
нити са ме с песен надпеали.
Събрахме се шестдесе дружина,
се дружина, се отбир юнаци,
се юнаци, майко, единаци, 20
па ойдохме при Генка кръчмарка,
па вързахме конье у яхъре,
па влезнахме у хладна механа -
там седиме три дни, та пиеме,
та пиеме руйно добро вино.
Чашата ни беше оканица,
оканица, все от сухо злато.
Като пийме руйно добро вино,
погина си чаша низ дружина.
Излезохме ние низ механа,
па стегаме конье да бегаме.
Излезнала Генка кръчмарица,
излезнала краю на портите,
съпира ни, конье ни не дава,
дори златна чаша не дадеме.
Се се наред юнаци търсихме,
у никого чаша не найдохме.
Дружина се с клетва захванаха -
кой у брата, кой у мила сестра.
Всекому се вяра заловило,
а я, мале, ни брата, ни сестра!
Я се кълнем у добрата коня,
дружина ми вяра не ловеха:
"Добра коня - кучешка нахрана,
у тебе е чаша позлатена!"
Я се кълнем у острата сабля,
дружина ми вяра не ловеха:
"Остра сабля - студено железо,
у тебе е чаша позлатена!"
Що ме роди, мой мила мамо,
що ме роди, та ме не породи,
я по брата, я по мила сестра?
Та и мене вяра да се хване,
да не плащам чаша позлатена?
Тогай майка на Марко продума:
- Слава Богу, Марко, мило чедо,
ти имаше брата Андреяша
и имаше сестра Ангелина,
на дойдоха турци анадолци,
та ги млади робе откараха,
а менека очи превързаха
да не видим накъде че пойдат.
Туку чуем думи от брата,
че са млого далек откарани,
откарани в земня анадолска.
Кога са ги турци откарали,
тизе беше още малко дете,
малко дете, на една година,
та не знаеш, че си брата имал,
и не знаеш, че си сестра имал.
Като дочу Марко тиа думи,
ни е седел Марко, ни е тръпел -
веднъг стегна Шарко добра коня,
че да иде земня анадолска,
да си тражи брата Андреяша
и да тражи сестра Ангелина.
Като тръгна от свои домове,
от домове, от Прилепа града,
та премина през широко поле,
че настава до гора зелена,
среща иде църна дервишина.
Взема Марко, дервишин погуби,
та му взема дервишките дрехи.
Облече ги Марко добър юнак,
направи се църна дервишина,
че че ходи по турската земня,
(Дервишин е по турски обичай,
нема дервиш никой да задява) -
да не ходи със юначки дрехи,
защо може младо да погине.
Като ойде Марко добър юнак,
като ойде земня анадолска,
туку ходи Марко, туку скита,
па не знае къде да попита,
да попита за негово брате.
Със голема хитрост че ги пита
кога турци байрам си правеха.
Всички турци в джамия отишли.
Стана Марко, в джамиа отиде -
турски кланя, бугарски се моли.
Па излезна Марко низ джамия,
та отиде краю на портите -
като турци хване да излаат
да му дават божия милостивня.
Хванали са турци да излизат -
кой ка мина, по жълтица дава;
кога мина Алия кадия,
он му даде със шъпи жълтици.
А дервишин пари не сакаше,
на продума църна дервишина:
- Слава Богу, Алию кадиу,
не сакам ти пари да ми даваш,
нало кажи вино къде има,
млого съм се вино зажадило.
Отговаря Алия кадия:
- Слава Богу, църна дервишино,
тука нема вино да намериш,
нало влезни у града Анадол,
та попитай за Катър улица -
кого питаш, всеки че ти каже.
Като ходиш низ Катър улица,
че те срещнат едни бели порти,
на портите сребърни кръстеве -
тамо има едно младо робе,
едно робе от Каурска земня.
Оно пие вино и ракия -
там че найдеш вино да си пин еш.
Като ойде Марко добър юнак,
па увлезна у града Анадол
като дервиш по турски обичай,
па попита за Катър улица -
кого пита, всеки му оправи.
Като ходи низ Катър улица,
срещнаа го едни бели порти,
на портите сребърни кръстове.
Почукала църна дервишина,
почукала на белите порти -
излезнало това младо робе,
излезнало, порти отворило,
та увлезна църна дервишина.
Три дни седат с това младо робе,
три дни седат, та си вино пият,
вино пият и приказки казват.
Запита го църна дервишина:
- Слава Богу, тебе младо робе!
От дека си, от коя си земня
и млого ли си отдалече дошел?
Отговаря това младо робе:
- Слава Богу, църна дервишино!
Азека съм млого отдалече,
отдалече, от Каурска земня.
Кога са ме турци заробили,
сал оставих една стара макя
с едно дете мъжко на година.
Отговаря църна дервишина:
- Слава Богу, тебе, младо робе,
азе не съм църна дервишина,
на съм азе твое мило брате,
що е било дете на година,
кога са те турци заробили,
а сега съм църни дервишина.
С хитрост ходим, за тебека питам,
да не знаят турци анадолци,
че съм юнак от Каурска земня,
защо може младо да погинем.
Че къде е наша мила сестра?
Отговори брат му Андреяша:
- Моя сестра от мен отдвоена,
откарана у царски сарае,
там да седи, на цар да слугува.
Като са се бракя приказали,
станали си, ръка си цунали
и цунали нийно бело лице.
Тогай стана Марко добър юнак,
като дервиш по турски обичай,
та отиди у царски сарае,
тамо виде неговата сестра,
че завила ръце до рамена,
запретнала скути до поясе
и метеше царски рамни двори,
двори мете и столове реди -
че надойдат турци низ джамия,
че наседат, кафе че да пият.
Доде нима турци низ джамия,
забрал я е църна дервишина
и си забра брата Андреяша,
да избегат от турската земня.
Три дни ходят, вода не находят,
планините са сухи, без вода.
Четвърти ден вода намериха,
при водата нова кръчма има.
Слезнали са три добри юнаци,
слезнали са, конье да опчинат
и юнаци по чаша да пийнат,
та са пили три дни и три нощи.
А турци са потера тръгнали -
дека стигнат това мало робе,
дека стигнат, робе да погубят.
Стигнали ги при новата кръчма -
погубили брат му Андреяша,
погубили сестра Ангелина,
а Марко се дремка удремало.
Изцвилила Марковата коня,
събуди се Марко от сънове,
що да види Марко, що да чуе?
Погубен му брата Андреяша,
погубена сестра Ангелина.
Турци нечат дервиш да задяват.
Яхна Марко Шарко добра коня,
та погуби три стотини турци,
та па бутна Шарко добра коня,
та отиде у Църното море,
та отиде у седмо Острово -
тамо има вили, самовили.
Дадоха му една жива вода
и веднъг се назад повърна,
та пороси брата Андреяша
и пороси сестра Ангелина -
и веднъг са живи останали.
Отведе ги на Прилепа града,
та ги види нихна стара макя.
Дядо Митър Колев, 84-годишеи, негрямотен, с. Обрадовци.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
