Марко и дете Дукатинче
Седна Марко с майкя да пладнува —
Суа леба и белаго сола,
Па се Марко под мустак усмийна.
Сагледа го старата му майкя,
Па на Марко потио говори: 5
„Леле Марко, леле мили синко,
Що се, Марко, под мустак усмийна —
Дали, Марко, мене на старостта,
Или, Марко, на суха пладнина?“
Проговори Марко добар юнак: 10
„Леле мале, леле стара мале,
Не се смея тебе на старостта,
Не се смея на суха пладнина —
Сетил сам се, що сношка ми каза,
Що ми каза мома Звезделина: 15
Родило се дете Дукатинче,
Родило се у Дукатин града.
Още дете седем годин нема,
Направило кале, се од глави,
Направило калдъръм от трупи, 20
Направило порти од джилезо,
На портите до две руси глави.
Кой пофане до две руси глави,
Тогава се порти отварале.
И за мене абер испратило: 25
Ако искам, боим[1] да се бием,
Ако искам, побратим да му сам.“
А майкя му на Марко говоре:
„Леле Марко, леле мили синко,
Болье, синко, побратим да с му, 30
Че си има юнак над юнаци.“
Марко майкя не беше послушал
Яхнал се е на врано си конче
И отиде у Дукадин града.
У Дукадин три деца играят, 35
А Марко им насръдито дума:
„Леле варе, три малки дечица,
Каде седи дете Дукатинче?“
А деца му насръдито думат:
„Хайде, хайде, незнайно юначе, 40
Дека има кале се од глави,
Дека има калдъръм от трупи,
Дека има порти од джилезо,
На портите до две руси глави,
Там живее дете Дукатинче.“ 45
Па отиде Марко добар юнак:
Ш чизма ритна порти да отвори,
С игла бръкна вратник да отключи —
Ни се порти, порти отвориха,
Ни се вратник, вратник отключило. 50
Ка го дочу дете Дукатинче,
Сас нодзе е люльки потрошило
Сас раце е повой искинало.
Па излезе дете Дукатинче,
Па отвори порти од джилезо, 55
Па си вратник, вратник отключило,
Па извика Марко добар юнак,
Та си влезнал у негови двори.
Одговара Марко добар юнак:
„Леле варай, дете Дукатинче, 60
Ако искаш — боим[2] да се бием,
Ако искаш—побратим да сам ти.“
Проговори дете Дукатинче:
„Язе искам побратим да ми си.“
Па са три дни пиле и са яле, 65
Па яхнале враните си конье,
Па тръгнале низ равното поле.
Конье дихат, та маглите дигат.
Дете мало — мало, малоумно —
Дете връви се напрет пред Марко, 70
Марко хитар — се назат остая.
Марко тегли остри боздугане,
Та пререза дете Дукатинче.
Проговори дете Дукатинче:
„Се ме нещо сръце преболева.“ 75
Одговори Марко добар юнак:
„Леле варай, дете Дукатинче
Раздвижи се налево, надесно,
Ще премине твое клето сръце.“
Послуша го дете Дукатинче, 80
Раздвижи се налево, надесно,
Та си падна од враната коня,
Та си падна на две половини.
(Астатка Младенова, с. Долна Малина)
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
