Марко и бледолика Яна
Седи Марко на високи чардак,
та играе с бледолико Яне,
па на Яне потио говори:
- Таком Бога, бледолико Яне,
ка ли, бело Яне и цървено,
ка ли без род, ка ли без рожденье!
А Яне му потио говори:
- Мучи, Марко, това не издумуй!
Я ли немам от сърце рожденье?
Мож ли зная, Марко, паметува,
кога беше първна размирия,
размирия, размирна година,
кога ми се турско царсто отме,
турско отме, бугарско настана?
Си юнаци на война ойдоа,
и тизе си млад войник отиде.
Кога дойде, Марко, одоздоле,
донесе ми зелена кафтана;
кафтан беше дур до църна земя -
сега, Марко, едва до колена!
Това Марко Яне не веруе,
де е Яне трудно и дебело,
па на Яне потио говори:
- Ка ли бело, ка ли и цървено,
ка ли без род, ка ли без рожденье!
А Яне му потио говори;
- Мучи, Марко, това не издумуй!
Мож ли зная, Марко, паметува,
кога беше първна размирия,
размирия, размирна година,
кога ми се турско царство отме,
турско отме, бугарско настана?
Си юнаци на война ойдоа,
и тизе си млад войник отиде.
Кога дойде, Марко, одоздоле,
донесе ми кована пояса;
дваж ме, триж ме пояс обидеше -
сега, Марко, туку едва еднаж!
Това Марко Яне не веруе,
де е Яне трудно и дебело,
па на брата потио говори:
- Леле, брате, Иване юначе!
Я че каним сто лепи сватове,
я че одим с китени сватове,
ти да остриш тие влашки ножи,
да погубиш бледолико Яне,
да го, браньо, живо не затечем!
Послуша го Иван добър юнак.
Марко ойде с китени сватове,
Иван остри тие влашки ножи,
да погуби бледолико Яне.
Яне шета по мала градина,
цвеке мине, бел пелин откине,
па набрало китка миришлива,
па я затна на русата глава.
Па а погна Иван добър юнак.
Право бега бледолико Яне,
право бега у ладни земници.
Десна нога през праг престапило,
девата ощ не престапило,
роди Яне това мажко дете.
Провикна се Иван добър юнак:
- Дери, мале, свилени пелени,
плети повой от дървена свила,
да повиеш Яни мажко дете!
Яне роди това мажко дете!
Послуша го Иванова макя,
драла макя свилени пелени,
плела повой от дървена свила;
собрала е девет стари баби,
да повия Яни мажко дете.
Па си дойде Марко сос сватове,
па на макя потио говори:
- Дай ми, мале, ключи от земници,
да отворим той ладни земници.
да уведем, бре, млада девойкя!
Макя си му потио говори:
- Мили сину, Марко вреден юнак!
Отишла е Яне у макя си,
отнела е ключи от земници.
С чижма ритна Марко вреден юнак,
с чижма ритна, та земник отвори.
Що да види Марко, що да чуе -
сред земници свилена постеля,
на постеля бледолико Яне,
и при него това мажко дете,
и при него девет стари баби.
Проговори Марко вреден юнак:
- Кажи, Яне, що да ти арижам,
що ли тебе, що ли на детето?
И Яне му потио говори:
- Мене, Марко, аризмо не требе!
Па си бъркна у свидни джепове,
та извади сос шака жълтици,
та пресипа бледолико Яни,
и пресипа това мажко дете.
А на баби потио говори:
- Таком Бога, девет стари баби!
Соберете той жълти жълтици!
Слушали го девет стари баби,
та собраа той жълти жълтици.
Па на кума потио говори:
- Таком Бога, куме, господине,
и виека, два млади девера,
и виека, китени сватове!
Айде сега, кой отдека си сте,
отдека сте, дома да с'идете!
И виека, два млади девера,
да върнете гиздава девойкя,
върнете я на бащини двори -
Яне роди това мажко дете!
Послушал го кумо, господине,
слушали го китени сватове,
ойдоа си на равни дворове;
слушаа го два млади девера,
повърнаа гиздава девойкя,
върнали я на бащини двори.
