Марко, Мара отровена от три моми будинки



МАРКО, МАРА ОТРОВЕНА ОТ ТРИ МОМИ БУДИНКИ

Марко Мара проси
от Будина града.
Мара нече д' иде
тога Маркоте юнак.
Па на макя вели:
- Нечем, мале, д' идем
за Маркоте юнак.
Люге ми казуя,
да йе Марко любил
три моми будинки,
три моми, три дружки.
Мале, мила мале,
я су му четворта,
че да ме отрова
три моми будинки!
А макя ю вели:
- Щерко, мила щерко!
Земи, Маро, земи
Маркоти юнака.
Ти люге не слушай,
люге се душмани
тебе и Маркоти,
дека сте джелепье.
Послуша я Мара.
Утакмия Мара
за Маркоти юнака.
Поведоа Мара
низ Будина града.
Марко Мари вели:
- Маро, лепа Маро!
Кога си бидиме
под Будина града,
че найдиме, Маро,
зелена ливада.
Че излеза, Маро,
три моми будинки,
три моми, три дружки.
Че изнеса, Маро,
това руйно вино;
вино че заслужа,
тебе че давая.
Ти не зимай, Маро,
чаша добро вино:
че да те отрова
сос вино цървено.
И па че изнеса
петровки ябуки,
тебе че давая.
Ти не зимай, Маро,
петровки ябуки:
че да те отрова
три моми будинки.
Трекя че изнесе
гроздок бело грозге
се родом че дава,
и тебе че даде
гроздок бело грозге.
Ти не зимай, Маро,
гроздок бело грозге:
че да те отрова
три моми будинки,
с гроздок бело озге!
И Мара го слуша.
Кога си ойдоа
под Будина града,
тамо си найдоа
зелена ливада.
Та си излезнали
три моми будинки,
три моми, три дружки.
Едната изнесе
маненко кошниче
и у кошничето
петровки ябуки.
Се редом давала,
и на Мара дава:
- Земи, Маро, земи
петровки ябуки.
Мара и не гледа,
дильки да си земе
петровка ябука!
Другата си носи
маненко кошниче
и во кошничето
грозге, бело грозге.
Се редом давала,
и на Мара дава:
- Земи, Маро, земи
гроздок бело грозге.
Мара и не гледа,
дильки да си земе
гроздок бело грозге.
Трекята си носи
това руйно вино.
Редом заслужила,
та на Мара дава:
- Земи, Маро, земи
чаша добро вино!
Мара и не гледа,
дильки да си земе
чаша добро вино!
Марко Мари вели:
- Земи, Маро, земи
чаша добро вино.
Мара го слушала,
та вземала Мара
чаша добро вино.
Капка йе пийнала:
ка го йе пийнала,
веднага пукнала!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце уреди

Извор уреди

Ярлово, Самоковско.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.48-49