* * *
Облага се Марко и Андрея
за неделя вода да не пия,
за месеца леба да не яда.
Марко трая, Андрея не може,
досуе му коньо да си боде, 5
да си пие конски църни кърви.
Я Марко му тийом проговаря:
- Мило брате, млада Андреяшо,
не боди си коня изпод себе,
не пий, брайно, конски черни кърви, 10
не мърси си наша чиста вяра!
Я се качи на враната коня,
изкачи се на Чамбуз могила,
па погледни през поле широко.
У полето мермера градина, 15
у градина механа широка,
у механа Яна механджийка.
Ти си ойди пред хладна механа,
провикни се колико си можеш:
"Излез, излез, Яно механджийке, 20
и изнеси до две ведра вино,
я да пием и кон да напоим!
Послуша го млади Андреяша,
па се качи на враната коня,
изкачи се на Чамбуз могила. 25
Попогледна през поле широко,
там си виде мермера градина,
у градина механа широка.
Он си ойде пред хладна механа,
провикна се колико си може: 30
- Излез, излез, Яно механджийке,
та изнеси до две ведра вино
я да пием и кон да напоим!
Я Яна му потийо говори:
- Леле, Боже, леле, мили Боже, 35
кой ка дойде от кон вино иска,
и тизе ли от кон вино искаш?
Я си влезни у хладни механи,
пити вино колко тебе благо,
коня напой колко тебе драго! 40
Па си влезна млада Андреяше,
он се напи колко нему благо,
коня пои колко нему драго.
