* * *
Oблагал се Марко със Андрея
да жадуе вода за неделя,
Марко трае, Андрея не трае,
досуе му коня да убоде,
да изпие на кон църни кърви, 5
а я Марко му потийом говори:
- Таком' Бога, Андрею юначе,
я че траем, а тизе не можеш,
я си ойди у гора зелена,
у горица на хладна механа, 10
та изокай Яна механджийка
да изнесе едно ведро вода,
ти да пиеш и кон да напоиш.
Па си ойде Андрея юнака
у горица на хладна механа, 15
та изока Яна механджийка:
- Я изнеси едно ведро вода,
я да пием и кон да напоим!
Излезнала Яна механджийка:
- Ой те тебе, незнаен юначе, 20
я си слезни от враната коня,
та влезни у хладна механа,
ти се напий и коня си напой,
пий си вода колко ти е благо,
люби мене колко ти е драго! 25
Излъга се Андрея юнака,
та си слезна от вранята коня,
та влезна у хладна механа,
у механи редом турци седа,
редом седа и си кафе пия. 30
Като си видоха Андрея,
ви са на нозе станали,
на ръце го дохванали,
отсекли му руса глава,
туриха я у честни трапези. 35
Почека Марко добър юнак,
почека го три дни и три нощи,
па си тръгна другар да си тражи,
па си ойде у гора зелена,
у горица на хладна механа, 40
та изока Яна механджийка:
- Я изнеси едно ведро вода,
я да пием и кон да напоим!
А она му тийом проговаря:
- Я си слезни от вранята коня, 45
та влезни у хладна механа,
ти се напий и коня си напой,
пий си вода колко ти е благо,
люби мене колко ти е драго.
Па си слезна Марко, добър юнак, 50
па си слезна от вранята коня,
па влезна у хладни механи,
у механи редом турци седа,
и играя с Андрейова глава.
Ка ги виде Марко Кралевити, 55
разлюти се Марко, разсърди се,
та извади тежка боздугана,
та погуби турци дренополци,
сал остави Яна механджийка,
изведе я на връх на планина, 60
намаза я лоя и катраня,
запали я от русата глава,
та горела три дни и три нощи.
