Янкулица дворье мете

* * *


* * *

Янкулица дворя мети
и си треби бел' пченица.
Отлетнале два галъмби
и му хвърли Янкулица,
Янкулица бел' пченица:
- Тупайте, тупай, галъмби,
я ке ве нешчо йопитам,
йопитам ке ве разпитам -
да не видоте Янкула?
- Видоме ти го, видоме,
из Цариграда шеташе,
бърза си койна куваше,
мислеше да си киниса;
му куваше на татко му
църна шапка за Великден;
му куваше на майка му
църни чели за Великден;
му куоаше на братя му
топки пушки за ловейне;
му куваше на снаи му,
жълти чели за Великден;
му куваше на синой му
фино фесей за Великден;
му кумваше на керки му
бели кърпи за Лазара;
му куваше за любна му
бела сая за Великден
от полите до полите,
до рамена дробни звезди,
на плещчите месечина,
на гръндите летно съпце.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Бобища, Костурско - Гърция; лазарска.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.97-98