Янка мома и Латинче
Пошле си са четворица бракя
по Гирин поле лов да ловат,
лов да ловат, сгон да сгонат.
Не са намерили никаква лова,
намериле са момче Латинче,
момче Латинче, момче Сребьенче,
че оре с добри биволе,
на четворка с мали волове.
От милос го не погубиха,
от хубос го не оставиха.
На ми го заведоха на нихна си дома,
та го венчаха за нихна сестра робиня,
сестра робиня, Янка хубавица.
Та ги затвориха в нови одаи.
Момче Латинче гърбом лега,
гърбом лега и сърдито дума.
А Янка хубавица му дума:
- Момче Латинче, не легай гърбом,
не легай гърбом, не думай сърдитом,
да не излеза ванка, на дворове, да викна
мои четворица бракя, да те посечат,
да та посечат мървка по мървка,
мървка по мървка, чилек по чилек,
да та хвъргат на нихни си бързи ръти!
Момче Латинче на Янка дума:
- Кажи са, чийо си чедо, чийо си унуче?
А Янка му дума:
- Не питай ма, чийо сам чедо, чийо сам унуче.
- Да не бадеме роднина!
Като си тизе заробена, така сам и язе.
Я погледни на пенджери:
ясното небо саде е ясно, саде са звезди,
а над нас кърваво небо, кървав град вали!
Тогава Янка задума, казува:
- Язе съм попово чедо, кралю унуче.
Най сам си заробена
кога направи Михо войвода
на Тунджа моста,
та минаха черни татаре.
та стари изгубиха, млади поробиха!
Тогава отговара момче Латинче:
- И яз сам попово чедо, кралю унуче,
нийе сме с тебе брат и сестра!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
