Султан Мурад и Бановик Петър - 2
Телал личи по Стамбула града,
та си личи низ царска ордия:
- Дали има юнак да излезне,
да си иде на Масъра града,
да си фане масърскаго краля.
Излезнало турче потурняче,
па на царо потио говори:
- Фала тебе, цар Султан Мурате,
я че идем на Масъра града,
я че фанем Масърскаго краля!
Да ми дадеш още две турчета,
щото пият това добро вино,
да го пият, да се не опиват,
сън да легат, ал да не заспиват!
Намериа още две турчета,
па земаа нихни царски свирки,
та ойдоа край Масъра града
и седнаа на Масърско кале.
Ка духнаа нихни царски свирки,
ка си свират, та Масър превръщат.
А що беше Масърскаго краля,
он спиеше на високи чардак,
пръвно любне калаур чинеше.
Ка погледна през поле широко,
ка си виде три млади турчета,
дека седа на Масърско кале,
проговори Петревото любне:
- Диг се, диг се, Бановике Петре,
ете турци Масър отъвнаха!
Тогай рипна Бановике Петър,
нема кога коня да си справи,
нема кога кюстек да му свали,
нема кога седло да му тури,
на си яхна коня на голища,
на си яхна коня сас кюстеци
и си зема своя остра сабля.
Три пъти йе Масъра кръстосал,
дури си е турчета намерил.
Ка си виде три млади турчета,
он потегли своя остра сабля
да погуби три млади турчета.
А що беха три млади турчета,
я Петрети потио говора:
- Фала тебе, Бановике Петър,
немой сега млади да ни губиш!
Не сме дошли золум да правиме,
на сме дошли тебе на припомощ,
бегали сме от турска ордиа!
Не сети се Бановике Петър,
заведи ги дома на дворове,
турил ги йе на високи чардак,
та си пия това добро вино.
Петър се йе вино преварило,
та йе легнал Петър, та йе заспал.
А що беа три млади турчета,
фанаа си Бановике Петър,
фанаа и го вързаа,
вързаа го коню за опашка.
Закараа Бановике Петър,
закараа у Стамбула града,
караа го при цар Султан Мурат.
Ка го виде цара Султан Мурад,
на Петрети потио говори:
- Фала тебе, Бановике Петре,
че те питам, право да ми кажеш -
ка дойдохте троица юнаци,
ка дойдохте у моя ордия,
кой яздеше коня Шаренога?
Он си разби моя силна войска!
А що рече Бановике Петър:
- Фала тебе, цар Султан Мурате,
с лажа не йе сега да те лажем,
да те лажем сега я не можем.
Що яздеше коня Шареного,
това беше Кралевиче Марко.
Он си разби твоя силна войска!
Тогай рече цар Султан Мурат:
- Фала тебе, Бановике Петре,
че те питам, право да ми кажеш -
ка дойдохте троица юнаци,
кой яздеше коня Ластовица?
Коня язди, сас сабля играе,
та погуби мое мажко дете.
Тогай рече Бановике Петър:
- Фала тебе, цар Султан Мурате,
що яздеше коня Ластовица,
това беше Рельо Шестокрила.
Он погуби твое мажко дете!
Тогай рече цар Султан Мурат:
- Фала тебе, Бановике Петре,
че те питам, право да ми кажеш -
ка дойдохте троица юнаци,
кой яздеше коня Карамана?
Коня язди, сас сабля играе,
та погуби честита царица
и менека щеше да погуби.
Я се сокрих под камилски самар,
та не може мене да погуби.
Тогай рече Бановике Петър:
- Фала тебе, цар Султан Мурате,
я си яздех коня Карамана,
я погубих твое пръвно либе
и тебека саках да погубим!
Тогай рече цар Султан Мурат:
- Що си правил, това че намериш!
Проговори цар Султан Мурат:
- Фала вамо, триесе джелате,
я земете триесе сатъре
и фанете Бановике Петър,
карайте го на Калъч чаира,
закопайте в земи до колена,
сечете го парче по парче,
секо парче мравка да го носи.
Послушаа триесе джелате,
закараа Бановике Петър,
закопаа в земе до колена,
секоа го триесе джелате,
секоа го до триесе сатъре,
потрошиа триесе сатъре,
ала Петър още кръв не пуща.
А що рече Бановике Петър:
- Фала вамо, триесе джелате,
уяхнете моя добра коня,
та идете на мои дворове,
донесете моя остра сабля,
та сас неа да ме погубите!
Той час рипна турче потурняче,
та си яхна коня Карамана,
та отиде Масъра града,
на кралица потио говори:
- Фала тебе бре, Петрево любне,
да ми дадеш Петревата сабля!
Цар че прати Петрете на войска,
нема Петър сабля да си носи!
Тога рече Петровото любне:
- Лажи, турче, кого чеш да лажеш,
мене не мой си, море, да излажеш!
Сега че си Петрете губите,
нема сас що да го погубите,
та че носиш Петревата сабля.
Додаде му Петревата сабля.
Занесе я турче потурняче,
занесе я на Калъч чаира.
Па сакаха триесе джелате,
па сакаха сабля да извадат,
да извадат низ зелена каниа.
Фанали се петраесе души,
петнаесе за чирена теглат,
петнаесе за каниа държат,
извадиа сабля една педа,
пущиа я, па се повърнала.
Тогай рече Бановике Петър:
- Фала вамо, триесе джелате,
отвържете моя десна ръка,
па ми додайте остра сабля,
да извадим низ златна каниа,
че я дадем, па ме погубете!
Подали му нему остра сабля.
Извади си сабля низ каниа,
завърте се налево, надесно,
та погуби триесе джелате.
Па си яхна коня Карамана,
та си ойде у Стамбула града,
та си ойде при цар Султан Мурат.
Ка си влезна у царски сарае,
ка го виде царо от чардаци,
девет са го трески уловили,
уловили и па го пущили.
Ка излезна Бановике Петър,
та излезна на високи чардак,
дочека го цар Султан Мурат.
Тогай са се двама братимили,
братимили, двама посмирили,
живеаха до жива живота.
