Султан Мурад и Бановик Петър - 1

* * *


Султан Мурад и Бановик Петър - 1

Събрал си е цар Султан Мурата,
събрал си е тая силна войска
да си иде земя Карадачка,
да погуби цар Бановик Петър,
та на Петър царство да преотне.
Кога ойде цар Султан Мурата,
ка си ойде с тая силна войска,
ка си ойде при Мастара града;
седел си е цар Бановик Петър,
седел си е на високи чардак,
седел си е с дванаесе слуги,
та си пие това добро вино;
слуга им е честита царица,
она служи това добро вино.
Па погледна от ладна пенджара,
погледнала през широко поле,
се е поле войска притиснала,
притиснала, при Мастара пришли.
Проговори честита царица:
- Фала тебе, цар Бановик Петър,
я погледни по широко поле,
све е поле войска притиснало.
Стани, кажи, цар Бановик Петър,
Мастар града турци преотеа.
Ка си стана цар Бановик Петър,
та забрамчи тая остра сабля,
па уяхна коня вирогона,
па си срещна тая силна войска,
сам си пойде със свое юнаштво.
И веднъг е сабля извадило,
везе сабля у юначки ръце,
па разигра коня вирогона,
па изсече тая силна войска,
се изсече тая силна войска.
Бог да убие цар Султан Мурата,
съкрил се е под камилски самар.
Ка си ойде цар Бановик Петър,
отиде си на свои дворове,
па се качи на високи чардак,
па си пие това добро вино,
вино пие с дванаесе слеги.
Тогай стана цар Султан Мурата,
та си ойде у Стамбула града,
та си пущи тримина телале,
та си лича по Стамбула града:
- Кой че може юнак да се найде
да си фане цар Бановик Петър!
Големи ми пакости направи,
се ми истри тая силна войска
и менека чеше да погуби,
а я се скрих под камилски самар;
та не може мене да си найде,
да ме найде, да си ме погуби.
Голема чем дара да го дарим,
че му давам незнано имане,
жив да фане цар Бановик Петър,
жив да фане, жив да го докара.
Тогай него дарба че го дарим,
че му давам царство да царува,
че му давам града Радомира,
че го дарим сва Солуна града.
Никой нема юнак да се найде!
Ка ойдоа у Едрене града,
там найдоа турче потурняче,
дека пие, а не опива се,
кога спава, а не заспива си.
Тогай стана турче потурняче,
та отиде у Мастара града.
Па говори турче потурняче:
- Фала тебе, цар Бановик Петър,
я съм дошел с тебе да пиеме,
да пиеме, да се надпийваме.
Чуено си и прочуено си,
че по-юнак от тебека нема.
Да пиеме, облог да правиме,
да пиеме три недели дена,
да пиеме, да не задремеме.
Кого напред дремка че одреме,
он че даде голема облога.
Направили голема облога.
Дало си е цар Бановик Петър,
дало си е коня вирогона.
Дало си е турче потурняче,
дало си е голема облога,
да го слуша три години дена,
да не сака пара, ни динара.
Ка седнали с турче потурняче,
та са пили вино тройогодско,
та са пили с цар Бановик Петър.
Пили са си две недели дена,
никой може дремка да одреме,
никой може да си се опие.
Ка покара трекя неделя,
опил се е цар Бановик Петър,
опил се е и задремал си е.
Тогай стана турче потурняче,
та си везе той ситни синджире,
та окова цар Бановик Петър
и му тури той тежки тумруци,
на нодзе му той тежки тумруци,
а на ръце двои белегии,
а на гуша той ситни синджире.
Па го качи коню вирогону,
занесе го у Стамбула града.
Та па дума турче потурняче:
- Фала тебе, цар Султан Мурата,
ете тебе цар Бановик Петър.
Давай дарба, що че да ми дадеш.
Ете Петър, що че да му правиш.
Тогай дума цар Султан Мурата:
- Фала тебе, турче потурняче,
изкарайте цар Бановик Петър,
изкарайте го на равна могила,
изкопайте дупка до колена,
закопайте цар Бановик Петър,
до колена него закопайте,
с камене му нодзе заглавете,
да не може нанигде да мръдне.
Па окнете петстотин джелате,
та да сечат цар Бановик Петър,
сечете го петстотин парчета.
Станало е турче потурняче,
изкараа цар Бановик Петър,
изкараа на равна могила,
изкопаа дупка до колена,
закопаа цар Бановик Петър,
закопаа нодзе до колена,
с камене му нодзе заглавиа,
па не може нанигде да мръдне,
па окнаа петстотин джелате
да си сечат цар Бановик Петър.
Потрошили петстотин сабли,
па не могли парче да отсеча.
Проговори цар Бановик Петър:
- Фала, вамо, петстотин джелате,
че строшите още петстотин,
ваши сабли нече да ме погубат.
Нел идете на мои дворове,
та сакайте моя остра сабля,
та сакайте, нека да ви я дада.
Тогай стана турче потурняче,
та отиде у Мастара града,
та па дума турче потурняче:
- Фала тебе, Бановики либе,
да си дадеш Бановики сабля.
Турихме го перви у ордия,
да му дадеш сабля да му носим.
Отговаря нему пръвно либе:
- Фала тебе, турче потурняче,
ега ойде нему остра сабля,
ега ойде до негова ръка.
Па си дума Бановики либе:
- Фала тебе, турче потурняче,
я се качи на високи чардак,
тамо си е сабля закачена.
Качил се е турче потурняче,
качил се е на високи чардак
да откачи тая остра сабля.
Дига сабля, сабля да откачи,
па не може сабля да откачи.
Па си дума турче потурняче:
- Йела, каже, Бановики либе,
да откачиш тая остра сабля!
Ка си прийде Бановики либе,
откачила тая остра сабля,
изнела я у равни дворове,
закачи му сабля на седлото,
а сабля се поземи влачеше.
Ка си ойде турче потурняче,
ка си отиде у Стамбула града,
та занесе тая остра сабля.
Редиа се петстотин джелате
да си стура сабля от седлото,
никой може сабля да подигне,
да подигне, сабя откачи.
Тогай дума цар Бановик Петър:
- Фала вие, петстотин джелати,
ако вие толко се боите,
фанете се вие двесте души,
двесте души за левото рамо,
треста души за десното рамо,
пуштете ми мене десната ръка,
прикарайте коня до менека,
я че си, бре, сабля откачим,
че откачим сабля да ви дадем!
Пущиа му нему десна ръка,
па при него коня прикарали.
Тогай везе цар Бановик Петър,
па си търгна тая остра сабля,
па изрипна из равна могила.
Се могила равнище направи
и посече петстотин джелате,
па улезна у Стамбула града,
та погуби цар Султан Мурата.
Па жив фана турче потурняче,
жив го фана, та го живо одра,
па му кожа със слама нагнете.
Па си стана цар Бановик Петър,
та си ойде на свои дворове.


Извор

Суходол, Софийско (СбНУ 43, с. 257-259).