Стари Новак Момчил юнак, Момчилица и паша Влааина; Момчилова погибел

* * *


Стари Новак Момчил юнак, Момчилица и паша Влааина; Момчилова погибел

Нарачил е стара Новачина,
нарачил е Момчилу юнаку,
да си иде у шуря на госке:
- Мили зету, Момчиле юначе.
ти да идеш у шуря на госке,
да доведеш моя мила керка.
Момчил любне потио говори:
- Фала тебе, мое първно любне,
я си меси пребела погача,
я че точим, бре, златна здравица,
да идеме у шуря на госке
и у деда, стара Новачина.
Я она му потио говори:
- Че ти месим пребела погача,
а не мога сос тебе да идем,
да остаим наша тежка къща,
да остаим наши мъжки деца,
я че готвим, та тизе да идеш!
Ойде Момчил у шуря на госке;
испрати го неговото любне.
Три дни седи, та си госба прави,
у вино му абари дойдоа:
попленени Момчилови двори,
поплени ги паша Влааина,
стара макя за стара робиня;
първно любне за любне одведе;
мъжко дете, за маленко робче;
мила сестра, слуга да му баде.
Ка е разбрал Момчил вреден юнак,
тури чаша на честна трапеза,
та си справи таа добра коня.
А деда му потио говори:
- Мили зету, Момчиле юначе!
Ти не иди, паша да си гониш;
да това е пашина работа.
Я чем тебе любне да ти наидем,
йощ по арно от моята щерка!
Богме, това Момчил и не чуе,
лел изведе таа добра коня,
оседла я Момчил, възседна я,
тури нога юнак у зенгиа,
дури, море, и друга да тури,
он си ой де чрез гора зелена,
па засвири айдучки гласове.
Дочуя го два дора ранени,
дочуя го, те се исфищале;
дочуя го два сокла шарени.
Паша им е през поле широко,
проговори паша Влааина:
- Фала тебе, млада Момчилице!
Нещо фища два дора ранени,
нещо пища два сокла шарени,
дал са коне вода ожеднели,
дал са коне на зоб научени?
Проговори млада Момчилица:
- Бегай, пашу, бегай Влааине!
Ни са коне вода ожеднели,
ни са коне на зоб научени;
нело иде Момчил добър юнак,
ем си свири айдучки гласове;
та го чуле коне, та си фища,
та го чуле соколе, та пища.
Току са си това издумале
и ги стигна Момчил добър юнак.
Удриа се сос острите саби,
веднага се саби предвоиа;
хванаа се сос бой да се бора,
от паша си църни кърви теча;
от Момчила силен огън гори.
Проговори Момчил добър юнак:
- Не стой, мори, та чудо не гледай;
я си прийди у бой, та помогни,
яли мене, мори, яли паши!
Она прийде у бой, та помогна,
та Момчилу гашнико пресече,
погуби го паша влааина.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.296-298