* * *
Сон на Секула детенце
Кинисал ми Секула детенце,
кинисал ми из гора зелена,
нишчо стрекя не ми сустретило,
нешчо дремка шчо го преварило
на коньева тонка половина.
Голем сончук шчо ми догледало:
месечина в корви утопена,
ясно слънце назод се вратило,
дремни звезди на земи паднале;
една звезда шчо ми останала
ни на небо, ни на земи.
Ми се врати Секула детенце,
ми се врати дома, на дворови:
- Бог помагай, моя стара майко!
- Дай бог добро, Секула детенце!
- Мори майко, моя стара майко!
Кя те праша, право да ми кажеш.
Я си пройдоф из гора зелена,
нишчо стрекя не сум си стретило,
морва дремка шчо ме предремила
на коньева тонка половина.
Голем сончук шчо сум догледало:
месечина в корви утопена,
ясно слънце назод се вратило,
дремни звезди на земи паднале;
една звезда само останала
ни на небо, майко, ни на земи!
- Ай ти, синко, Секула детенце!
Месечина - твоя стара майка,
ясно солнце - твоята невеста,
дремни звезди - твоите дечина;
тая звезда, на небо шчо стоит,
тая ми йе твоя мила сестра!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Заборье, Дебърско - Македония, зап. в Солун - Гърция.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.191-192
