Руселенка и цар
Руселенко, мала мома!
Що се чудо учинило
у таа града голема:
утекол ми е царев конь,
царю коня и сексана.
Що е малено, големо,
се е на сеир излело,
цару коня мамило.
И Русена излезнала
на тънка, бела кошуля,
на повезани чорапи,
на жълти цревье, местове.
На блюдо бисер изнела,
цару коня мамила:
- Гели ми, бели бегире,
на блюдо бисер да зобнеш,
на извор вода да пийнеш,
на герен трава да паснеш.
Конь си Русена послушал,
та си ойде код Русена,
на блюдо бисер да зобне,
па извор вода да пийне,
на герен трава да пасне.
Та го хванала Русена,
па го отвела, отвела
на царевите дворове
Цар си Русени говори:
- Руселенко, мала мома!
Що чеш бакшиш да ми искаш?
Дали чеш бели грошеве
или чеш жълти жълтици?
Руселенка му говори:
- Цар у ле, цару честити!
Нищо ти бакшиш не искам,
ни ти чем бели грошеве,
ни ти чем жълти жълтици,
нело чем дума да думам
и па чем вера да верим:
да извадиш на момите,
на момите вергиата,
мома вергиа да нема,
да а дава млад неженет,
млад неженет и оженет.
И па чем дума да думам:
овчар стадо да не води,
да го води вакал овен;
и па чем дума да думам:
що се иска, да се земе;
що се нече, да лелече,
отдалеко да лелече,
а отблизу да въздише!
Цар си Росена послуша,
та си ойде код Русена,
та извади на момите,
на момите вергиата,
мома вергиа да нема,
да а дава млад неженет,
млад неженет и оженет;
овчар стадо да не води,
да го води вакал овен;
що се иска, да се земе;
що се нече, да лелече,
отдалеку да лелече,
а отблизу да въздише.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
