* * *
Перин планина и Стара планина
Разплакала се Пелин планина!
Попрашала я Стара планина:
- Защо ми плачиш, Пелин планино?
Си отговара Пелин планина:
- Как да не плачим, как да не жалим?
Наишли ми са се кочанчане!
Лани ми беа до пет иляди,
а сега ми са девет иляди.
Погазиа ми гастата трева,
покършиа ми гастата гора.
Как да не жалим, как да не плачим?
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Самоков.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.294
