* * *
Oй ти, Марко, Марко Кральовити!
Запита го неговото любе:
- Що ей, Марко, толко угрижено,
угрижено, Марко, уилено?
Дали са те с коня надбързили, 5
или са те камен надхвърлили,
или са те чилик надиграли?
Я Марко й вели, ем говори:
- Ой те, либе, либе Ангелино,
нито са ме с коня надбързили, 10
нито са ме с камен надхвърлили,
нито са ме чилик надиграли.
Собраме се седемдесет краля,
собраме се на хладна механа
да си пием това руйно вино, 15
да си пийме, либе, що си пийме,
мегю нас е чаша погинала,
чаша бере седемдесет кила.
Удариме се клетва да се кълнем,
кой за либе, кой за мъжко дете. 20
Азе нема за що да се кълна,
я се кълна за бързата коня,
я се кълна, клетва не ми фатат,
затуй сам си угрижен, уилен.
