Марко и Гине от Латина
Зажени се Гино од Латине,
Затражило Марко, кум да иде,
Ала Марко, майкя си питуе:
„Вала тебе, моя стара мамо,
Де се жени Гине од Латине, 5
Па ме иска, мале, кум да съм му —
Дали д’идем или да не идем?“
А майкя му тиом одговори:
„ Немби, синко, немой да си идеш:
Латинци су млого гяволити, 10
Голема че измама да стане.“
Ала Марко маикя не послуша,
Отиде си у Латина града.
Лепо га е Гине посрещнало:
„Добре дошел, Марко,мили куме!“ 15
Уведе го у ладни одае,
Па на Марко тио проговара:
„Вала тебе, Марко, мили куме,
Я ми додай Шарка добра коня,
Че доведем прелепа невеста, 20
Та че, Марко, млади да ни венчаш.“
Нели си е Марко глупарина,
Де си даде Шарка добра коня,
Па се качи Гине од Латине,
Та прегази той сине езере, 25
Та отиде у Прилепа града.
Па си ока млада Марковица:
„Вала тебе, млада Марковице,
Марко ойде мене кум да ми е,
А он си е грозен и одличен, 30
Че си нема той млада кумица.“
Марковица свекръва питуе:
„Вала тебе, ти моя свекръво,
Заручил е Марко од Латине —
Он кум че е, и я па кумица.“ 35
А свекръва Елени говори:
„Я си седи, моя мила снао:
Латинци су млого гяволити,
Голема че измама да стане.“
Али она свекръви говори: 40
„Я че идем, Марко да не жали.“
Па улезе у ладни яъри,
Та изведе конче тригодишно.
Гине яа Шарка добра коня,
А Елена конче тригодишно, 45
Та стигнаха до синьо езеро.
Ка минаше отут[1] синьи езер,
Проговара Гине од Латине:
„Вала тебе, млада Марковице,
Не те водим, кумица да будеш, 50
На че будеш прелепа невеста.
Помрени[2] си твои черни очи,
Да не би ни па Марко познало!“
Ка отоше[3] Гини на дворове,
Уведе си той млада невеста — 55
Слъзе рони, Бог да а убие,
Слъзе рони и у Марка гледа.
Па се диже[4] Марко да ги венча.
Кага[5] да им пръстеня размени,
А она га за рука стиснала, 60
А Марко се това и не сеча.
Кон му цвили из ладни яъри,
Кон си цвили и на Марка дума:
„Вала тебе, Марко будалино,
Защо венча убава Елена?“ 65
А Марко си на Гине говори:
„Вала тебе, кумашине Гине,
Защо плаче младата невеста —
Дали си е млого оддалече,
Или нема никаква родица?“ 70
А она му с око намигнала,
Та кага[6] си пръстен показала,
Марко виде, че е ньему либе.
Ка се диже[7] Марко добър юнак,
Излезоше на двор на мегдани, 75
Та си зема тая остра сабля:
Сви свадбари под нош е турило,
А на Гине руке е отсекло,
И отсече ноге до колена.
Па си забра убава Елена, 80
Та отоше[8] на Прилепа града.
Провикна се Марко добър юнак,
Провикна се, на майкя си ока:
„Леле мале, леле стара мале,
Що ти каза, сичко ни постиже.“ 85
(Митра Таскова, с. Сливница.)
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
