* * *
Марко бие първното си любне за неверността му
Дал е есен иль се земя тресе?
Ни е есен, ни се земя тресе!
Марко бие първото си либе,
ем го бие, ем го изпитува:
- Кажи, мори, кого си любила?
- И ке кажем, та ич грижа ми е:
любила сам царева златара!
- Кажи, мори, он що ти е давал?
- Давал ми е три върви жълтици!
- Кажи, мори, накаде ги дена?
- Една дадох, та църкви направих,
друга дадох на стара ми майка,
трета турих на бело си гърло!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Самоков.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.280-281
