Марко Кралевиче, Иве и дете Дукадинче5
Шета Марко по Пирин планина,
и по него Иве, свой побратим,
шетали са по поле широко,
минали са през гора зелена,
шетали са през суи планини,
пливали са северни морета,
настанали самовилски дервен;
тамо Марко дремка одремало,
тогай Марко на Иве говори:
- Ей фала ти, Иве, мой побратим,
викни, Иве, с твои ясни гласи,
с ясни гласи, със юначко сърце,
викни, Иве, викни, та си запей,
ега би се дремка уринала,
ега ми се сърце развесели!
А Иве му тогай отказуе:
- Ей фала ти, Марко, мой побратим,
я не смеем тука да запеем,
че тука е самовилски дервен,
че ни чуе Вида Баздаржийка,
че ни чуе из Пирин планина,
че се слети от Пирин планина,
че се слети с тия остри стрели
и двама че тука да гинеме.
Отговаря Марко Кралевичин:
- Викни, Иве, мой побратим верен,
викни, Иве, викни та си запей,
ега би се дремка уринала,
мене ми е Вида посестрима,
не че смее код назе да дойде.
Иве го е верно послушало,
викна Иве с нему ясни гласи,
с ясни гласи, със юначко сърце.
Ка запея през гора зелена,
по гора е шума попадало,
долища се с гласи угърмеха
и сва се е гора уехтала.
Ка ги дочу Гюрга Самовила,
скоро пойде до Пирин планина,
па на Вида тогай казуваше:
- Ей фала ти, Видо Баздаржийке
два юнаци низ дервене одат,
един пее низ тесни клисури
с ясни гласи, със юначко сърце,
по гора е шума попадала,
долища се с гласи угърмеха
и сва се е гора уехтала.
Тогай стана Вида Баздаржийка
она язди сураго елена,
що е елен, елен шестокрилец,
зенгии й зелени гущере,
камджия й от зелена смока,
юзда й е до две люти змии.
Като яхна сураго елена,
та се слете из Пирин планина,
два юнаци на дервен пресретна.
Тогай везе до три остри стрели,
ведаъг хвърля с тия остри стрели -
с остри стрели Иве ударила:
една стрела у глава го удри,
друга стрела у гърло го удри,
трекя стрела у сърце го удри
и Иве е от коньо паднало.
И Марко се върло уплашило
и веднага надзад побегнало,
тежки са го жалби нападнали,
че загина Иве зарад него,
зарад него, за негови думи.
Тежко горко нему юнашството!
И веднага коня попитува:
- Ей фала ти, Шарко, добра коня,
да виде ли Вида Баздаржийка,
да виде ли накъде побегна?
Че я гоним и я да погинем,
я да гинем, я да я погубим,
че загина мой побратим верен,
че загина за моите думи.
А Шарко му тогай отказуе:
- Ей фала ти, Марко чорбаджио,
виж ли, Марко, под видрото небо
де излитна Вида Баздаржийка
де излитна с сураго елена,
де излитна под видрото небо?
Ей я, Марко, при ясния месец.
Тогай Марко на коня говори:
- Фала тебе, Шарко добра коня,
мож ли, коньо, код нея да литнем?
Ега би я наземи свалили,
я да гинем, я да я погубим.
Шарко коня на Марко говори:
- Ей, фала ти, Марко Кралевичин,
можем, Марко, код нея да литнем,
но извади твоя бела кърпа,
та превържи твои църни очи;
като литнем въз видрото небо,
секакви че ветри да ни сретнат,
бесни ветри и върли вирулки,
може тебе свет да се замае,
може, Марко, от мене да паднеш,
я чем нея скоро да намерим.
Извадил е Марко бела кърпа,
превеза си тия църни очи,
излитнаха воз видрото небо,
секакви ги ветри пресретнала,
бесни ветри и върли вирулки.
Отидоха код ясния месец,
намериха Вида Баздаржийка,
като дигна Марко Кралевичин,
като дигна тежка топузина,
да удари Вида Баздаржийка
и веднага Вида побегнала.
Ка я погна Марко Кралевичин,
скоро-бърже наземи паднала,
Шарко коня с копита я стигна.
Търгна Марко сабля дамаския,
да погуби Вида Базларжийка.
А Вида се верно примолила:
- Фала тебе, Марко Кралевичин,
немой, Марко, мене да погубиш,
я не знаях, Марко Кралевичин,
че си тизе, Марко, мой побратим,
та погубих Иве твой побратим,
я чем сега Иве да събудим,
ем че стане по-боле юнака,
боле юнак, що какво е било.
Да пойдеме през Пирин планина,
тука има Магда Самовила,
тука има Магдини градини,
секакво е цвеке посеяла,
от секакви болки цвеке има.
Че наберем цвеке самовилско,
че да сварим цвеке самовилско
че запоем Иве, че окъпем
и веднага Иве че да стане,
хем по-боле юнак че да бъде.
Тогай стана Марко Кралевичин
и със него Вида Баздаржийка,
та пойдоха през Пирин планина,
намериха Магдини градини,
набрали са цвеке самовилско,
та свариха цвеке самовилско,
запоиха Иве, окъпаха,
стана Иве какво вакло ягне
боле че е като ка заспало,
и по-боле юнак па станало,
та станало що какво е било.
И тогай се Марко зарадува,
па на Вида тогай отказуе:
- Ей фала ти, Видо Баздаржийке,
Баздаржийке, моя посестримо,
хай д'идеме у моите двори,
три недели зиявет че правим,
че съживи мой побратим верен.
Отидоха на Прилепа града,
отидоха у негови двори;
три недели зиявет правиха,
та са пили вино тройогодско
и са пили той препек ракия,
манжа им е крави яловици.
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздаржийке,
Баздаржийке, моя посестримо,
като ходиш по Пирин планина,
че тизе си върла Самовила,
че тизе^си сичко преходила,
ходила си и води, и гори -
дали има по-юнак от мене?
Отговаря Вида Баздаржийка:
- Фала тебе, Марко Кралевичин,
и ти ли си юнак над юнаци?
Да отидеш у Дукана града,
тамо има дете Дукадинче,
хем е дете на седъм години,
седъм пъти по-юнак от тебе.
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздаржийке,
за колко че време да ойдиме?
А Вида му тогай казуваше:
- То е, Марко, много надалеко,
какво караш коня така бавно,
мож да ходиш три недели време,
ако ли си коня попритегнеш,
че отидеш за три дена време.
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздаржийке,
те станахме трима побратиме,
хай д' идеме у Дукана града,
да си хванем дете Дукадинче,
и с него чем побратим да бъдем,
що какво сме и двата юнаци.
Ка ойдоха край Дукана града,
тогай Марко се чудом чудеше,
да какво че дете да излъже,
да излъже дете, да погуби.
Отишле са у Дукана града,
край Дукана камене-калдърме,
сред чаршии порти позлатени,
а в дворове кули направени,
а на кули дете Дукадинче,
а при него Богдан добър юнак.
Ка видоха Марко Кралевике,
скоро бърже порти отвориха
и със слава Марко посрещнаха.
Окнаха го на високи чардак,
та седели три дни и три нощи,
се са пили вино и ракия.
Тогай Марко тихом отговаря:
- Фала тебе, дете Дукадинче,
те ние сме трима побратиме,
че ходиме по пусти пустии,
че ходиме по сухи планини,
че ходиме три недели време,
тамо нема вода за пиене:
който може за вода да трае,
той сал може с нази да отива.
А дете му тогай отказуе:
- Че да траем шест недели време,
а то не ли три недели време.
Тогай се е Марко разсърдило,
па на дете тогай отговаря:
- Хайде, хайде, дете Дукадинче,
като идеш с мене свой побратим,
само, дете, ти да се не боиш.
Тогай пошли троица юнаци,
много време злини преминали,
пливали са северни морета,
ходили са по пусти пустии,
дето човек не е преминувал,
и тамо са юнаци минали;
нема нищо юнаци да сретне.
Току върви дете нанапреде,
та играе конче тригодишно,
от нищо се дете не бояло.
И Марко си ходи на сърдито,
сал се чуди Марко Кралевичин,
да какво че дете да погуби,
че е дете по-юнак от него,
дека мине се е по-юнак от него;
преминали през сухи планини,
ходили са три дни и три нощи,
тамо нема вода за пиене,
тамо вода никой не са пили,
сам Марко е за вода ожеднело,
а дете се за вода не сеща.
Сам си Марко дума продумало:
- Ей дружина, верни и сговорни,
тука има потаен кладенец,
ха да идем вода да пиеме.
А дете му тогай отказуе:
- Още нема три недели време,
я съм думал шест недели време.
И Марко се па тогай разсърди,
па се чуди Марко що да чини.
Марко коню пословечки дума:
- Ей фала ти, Шарко, добра коня,
стана вече три недели време,
ка ходиме с дете Дукадинче,
нигде нема дете да ми падне,
какво, коньо, дете да погубим?
Разкриви се с четирите нодзе,
па остани, коньо, наназаде,
нека дете нанапред излезне,
та ега би дете погубили.
Послуша го Шарко добра коня,
разкриви се с четирите нодзе,
останал е Марко наназаде,
изминало дете нанапреде,
ка разигра Марко Шарко коня,
ка отклопи сабля дамаския,
като махна Марко Кралевичин,
та пресече дете Дукадинче,
пресече го наполовината -
това дете хич и не усети.
Тогай се е Марко уплашило,
та на дете тогай отговаря:
- Фала тебе, дете Дукадинче
да пуснеме наши добри коне,
да видиме чия е по-бърза.
А дете му тогай отговори:
- Фала тебе, Марко Кралевичин,
да нещо ме сърце прегризуе.
И Марко му тогай отказуе:
- Фала тебе, дете Дукадинче,
те ходихме по пусти пустии,
ходили сме снегове, ледове,
и там пихме вода снежавица,
та това те сърце прегризуе;
ха пущиме наши добри коне,
със коне че да се разгрееме.
Разиграха нихни добри коне,
тогай Марко на Шарко думаше:
- Бегай, Шарко, до колко си можеш
я погубих дете Дукадинче.
И дете си от коня паднало,
и на Марко тогай продумало:
- Бог те убил, Марко Кралевичин,
я да знаех, Марко Кралевичин,
че тизека мене че погубиш,
я чех тебе с душа да уморим;
проклет да си, Марко Кралевичин
от тебека нигде гроб да нема,
и бог, Марко, да те не приема,
сал да умреш и да те не знаят,
от тебека нигде гроб да нема
ни от тебе, ни от Шарко коня,
да не знаят дека че да умреш.
