Марко, "мъненка" Мария и "кума господина"
Марко либи мъненка Марийка.
Сабра Марко китени сватове
От се села и от си градове,
И позова кума господина.
Од големиш Марко не отиде, 5
Та запрати нему остра сабля:
„Венчайте я за острата сабля!“
Тръгнали са китени сватове,
Тръгнали са ниш широки друми.
Подухнал е ветър горянинец, 10
Подигнал е Марина коприна:
Светнала е мъненка Марийка,
Светнала е като ясно слънце.
Ка я виде кума господйна,
Разигра си таа добра коня, 15
Та отиде у Маркови двори.
Срешнал го е Марко добър юнак,
Па на кумо потио говори:
„Леле варе, кума господине,
Арна ли е мъненка Мариа?“ 20
Одговори кума господина:
„Не е арна мъненка Мариа —
Скоро са и рани излизали,
По лице е саде белеглиа.“
Одговори Марко добър юнак: 25
„Скоро, бръже назат се върнете
И у двори ми я не водете!“
Повръна се кума господина,
Повръна се радостен, драгостен
Та а венча за негова сина. 30
Па позова кума господина,
От се села най-добри юнаци,
От се села и от си градове.
И позова Марко добър юнак,
И Марко му на свадба отиде. 35
Извели са мъненка Мариа,
Извели я, рака да цалува.
Ред доде до Марко добър юнак,
Да си цуне Марку десна рака.
Ка го виде мъненка Мариа, 40
Подигна си шарена коприна
Да си види Марко добър юнак —
Светнала е мъненка Мариа,
Светнала е като я сно слънце.
Ка я виде Марко добър юнак, 45
Той си скочи на юнашки крака,
Па извади сабля нис каниа,
Та погуби кума господина
И погуби неговата сина,
Та си зема мъненка Мариа. 50
Дина поп Василева, с. Негован
