Крал Петрушин (Вълкашин) открадва Момчилово либе
Бог да бие Момчила юнака,
оти чести на Нова Пазара,
ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
шетнало се уз Нове Пазаре,
сретнала е краля Вълкашина,
па говори краля Вълкашина:
- Добра среща, Момчилово либе.
Отговори Момчилово либе:
- Дал бог добро, кралю Вълкашине.
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
у Момчиля се у свила ходиш,
моя да си, у сърма би била.
Отговаря Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
язе тебе за либе че земам.
Проговори краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш да си го погубим.
Отговаря Момчилово либе:
- Че издадем, да оти не можем.
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
че подраним рано от зарана,
та че идем у дивога лова
да си ловим тая дива лова,
дива лова шати златокрили.
Ти го прати със мене да иде,
и он д'иде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка е било вечер до вечера,
бог да бие Момчилово либе,
никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило,
и рани му с катран намазало,
и сабля му с калай запоило.
Ка е било рано от зарана,
па ги ока Момчилово либе:
- Диг се, диг се, Момчиле юначе,
диг се, диг се, да би се недигнал,
сви юнаци у лова ойдоха,
а ти лежиш у мека душека.
Стана Момчил низ меки душеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля дамаския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорни дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Вълкашина,
па го стигна Момчил добър юнкк.
Проговори краля Вълкашина:
- Фала вамо, сговорни дружина,
не ловете тая дива лова,
нел фанете Момчила юнака
фанете го да го погубиме.
Събраха се сговорни дружина,
да си фанат Момчила юнака.
Дочул си е Момчил добър юнак,
па побегна назад по друмове,
та си бега по равни друмове,
па на коня потихо говори:
- Литни, коньо, да би да не литнеш,
са чем язе младо да погинем.
А коньо си на Момчила дума:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
чем тебе до кале утекти,
ама ти е кале затворено.
Бог да бие твое първо либе,
никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
изгори ми тия леки крила,
и под крила рани ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабля със калай запои.
Коня му е до кале утекъл.
Кога прийде на негови двори,
па си ока Момчил добър юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори.
Отговаря нему мила сестра:
- Леле брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое пръвно либе,
излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем.
Отговаря Момчил добър юнак:
- Тегли, сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти порастат,
мила брата нигде не че найдеш.
Търгнала е Момчилова сестра,
търгнала е та коси оскубла,
па улезна у ладни земници,
та изнесе деведесе лахти,
деведесе лакти бело платно,
та прехвърли през високо кале,
и Момчил се по платно фанало,
вече Момчил на връх да излезне,
да излезне у двори да рипне.
Бог да бие Момчилово либе,
пристигнало Момчилово либе,
пресекло е това бело платно,
и Момчил си от надвор паднало,
и пристигна краля Вълкашина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си е сабля дамаския,
сабля тегли, сабля се не вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Фала тебе, кральо Вълкашине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мое пръвно либе,
да залибиш моя мила сестра.
Погуби си Момчила юнака,
па улезна у равни дворове,
улезна си краля Вълкашина,
па се качи на високи чардак.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чизми,
да обуем дали тамън че са.
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чизми,
ка ги везе краля Вълкашина,
да обуе Момчилови чизми,
двете нодзе у едната турил,
па не могъл чизма да изпълни.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух,
да облечем дали тамън че е.
Ка облече Момчилови кожух,
два аршина поземи повлече.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак,
да го турим дали тамън че е.
Ка си тури Момчилови калпак,
калпак му се на рамена опре.
Проговори краля Вълкашина:
- Бог те било, Момчилово либе,
та издаде най-болье юнака,
та мене ли добро че помислиш!
Па погуби Момчилово либе
и залюби Момчилова сестра.
