* * *
Два голоба и Кото гемиджия
Летале, шчо ми летале
до двана сиви голоба,
сред море се застояле
на Котовата гемия:
- Гемиджи, Кото, гемиджи!
Ке фатат луни, фуртуни,
гемия ке т' се превратит!
- Голоби, сиви голоби!
Гемия не се преврашчат;
гемия ми йе бакърна,
платната ми се мушама,
мачките ми се олово,
синджири ми се железни.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Охрид - Македония.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.49
