Вдовица Дойчиница, Горун гидия и Дойчиново седмогодче дете

* * *


Вдовица Дойчиница, Горун гидия и Дойчиново седмогодче дете

Овдовело Дойчиново любне.
Научи се Горуня гидия
да си люби Дойчиново любне.
Па не иде деня у пладнина,
нело иде нощя у полунощ.
Проговори млада Дойчиница:
- Таком бога, Горуне гидио!
Що не дойдеш деня у пладнина,
нело дойдеш нощя у полнощи,
та си газиш тиа кални друми
и биеш си тиа тевни нощи?
Он е рекъл: - Не смеем деня да доидем
от твоето дете седмогодче:
да още е на седем години,
ама носи бащино оружье.
Проговори млада Дойчиница:
- Ти се не бой, Горуне гидио!
Я чем дете лесно да измамим:
че го пратим у гора зелена,
тамо има ала трооглава,
та че она дете да погълне;
ти дооди деня у пладнина.
Кога било рано отзарана,
здрава се е курва поболела:
ем се смее, ем под церга стене.
Па на дете потио говори:
- Мое дете, мое седмогодче!
Нещо ме е глава заболела.
Ти остана, дете, сираченце,
остана си, дете, без бащица,
че останеш, дете, и без макя.
Да си идеш на Стара планина,
да донесеш вода от езере,
от езере вода лековита,
да омие макя руса глава;
ега си у глава уминала,
ега би си жива останала!
Послуша я дете, та пооди.
Па си справя бащината коня,
оседла я дете, възседна я,
па си взема зелена бардака,
та си ойде на Стара планина,
на планина, дете, на езере.
Наведи се вода да налее,
зададе се ала трооглава:
право иде дете да погълне.
Провикна се бащина му коня:
- Вода греби, дете седмогодче,
вода греби, назадн се вращай,
ние с тебе млади че гинеме:
ете иде ала трооглава,
ем си иде, ем че ни погълне!
Повърна се дете седмогодче,
повърна се, та е побегнало.
Провикна се ала трооглава:
- Я зачекай, дете седмогодче,
да ти дадем безценно каменье:
кога седиш у честна трапеза,
да не тражиш свекя и борина,
да ти свети безценно каменье.
Досети се дете седмогодче,
та на ала потио говори:
- Върни ми се, ало трооглаво!
Я си имам безценно каменье,
я си имам от мой стар бабайко,
та ми свети у честна трапеза.
Па си ойде низ гора зелена.
Кога беше низ тесни клисури,
стигнал си е Горуна гидия:
- Добра стижо, Горуне гидийо!
Каде пойдеш, бог да те убие!
Проговори Горуна гидия:
- Фала тебе, незнайно юначе!
Снощи ми е книга допаднала,
допрати я млада Дойчиница,
че да идем на нойни дворове.
Не свиде се на дете седмогодче.
Оно си хвана Горуна гидия,
та извърте Горунови очи,
па ги тури у вода студена,
у водата, у зелени бардак.
Та си слезна по равни друмове,
та си ойде дома, на дворове,
макя го е на порти среснала.
Та гледала по равни друмове
дали иде Горуна гидия
или иде дете седмогодче;
оно нема Горуна гидия,
туку иде дете седмогодче.
Проговори дете седмогодче:
- Бог помагал, моя стара макьо!
Да сте ти вода от езере,
у водата - Горунови очи!
Провикна се неговата макя:
- Таком бога, дете седмогодче!
Суа била, сину, десна ръка,
що извърте Горунови очи!
Разлюти со дете седмогодче,
та си хвана негова майчица,
соблече а гола, на кошуля,
намаза а лоя и катрана,
па а поби у църната земя,
запали а от русата глава.
Оно седи, та си вино пие,
она стои, та му свеща свети.
Ем си седи дете седмогодче,
ем си седи, ем се провикнуе:
- Чуйте, старо, разбирайте младо,
какво макя сина издавала!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.261-264