* * *
Бояна покалугерена
Бойно, бела Бойно!
Бояна майка плетеше,
ем си я люто канеше:
- Бояно, керко най-мала,
опустела ти косата,
окапала ги лесата!
Та що е това от тебе?
Що ми се е додеяло,
ката сабота миенье,
спрема неделя плетенье!
Бояна жалба паднало.
Земала кърпа у ръце,
та бегала у калугерки.
Отдалек иде и вика:
- Калугерички, майчички!
Има ли празна одая,
празна одая да седам
и църна кърпа да носам?
Има ли росен да берам?
Калугерки й говорат:
- Бояно, бела Бояно!
имаме празна одая,
празна одая да седеш
и църна кърпа да носеш;
имаме росен да береш,
ама си много убава,
от сите сестри най-мала,
ке ни прелажеш гячиня.
Ако кеш каил паднати,
да ти грубаме лицето,
да т'изсечеме косата!
Бояна каил паднала.
Кога й коси сечеа,
и викаше и не толку;
кога й лице грубеа,
до небеси се чуеше,
от Боянини жалове.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
неуточнено, Щипско-Кочанско - Македония.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.54-55
