Марко побеждава в двубой незнайна юначна девойка
Поболи се Гюро болен болник,
та е лежал три години време,
три години на една постилкя.
Под постилки трева поникнала,
люти змии гнезда направили.
Проговори Гюро болен болник:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
претреси ми шарена постилкя,
наживо ме змии изедоя!
Отговаря бре люта Богдана:
- Проклет да си, Гюро болен болник,
я умирай, Гюро, я се дигай,
я прощавай млада да се женим.
Язе съм си юнак погодила,
погодила краинче юначе!
Отговаря Гюро болен болник:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
я подигни свилена зглавница,
та си земи сърмена кисия,
та отиди у гръчка чаршия,
та си купи бела солимена
та ти мене млада да отровиш,
тогай тизе млада се ожени!
Разлюти се бре люта Богдана,
разсърди се, сърдито продума:
- Проклет да си, Гюро болен болник,
у три годин три пати те трових,
тебе нехте отров да отрови!
Разплака се Гюро болен болник,
метна очи низ джамлий пенджери,
та согледа по равни друмове,
че се нещо по друми темнее.
Тогай рече Гюро болен болник:
- Сега ида мои приятеле -
дочули са, че си тежко лежим,
сега идат с мене да се проста!
Разпука се бре люта Богдана,
и на Гюро сърдито продума:
- Я умирай, Гюро болен болник,
това не са твои приятеле,
на са това менека сватове,
със них иде краинче юначе!
Бързо слезна бре лютом Богдана,
бързо слезна от високи чардак,
та размете широки дворове,
и натура се честни трапези.
Посрещна си китени сватове,
натура ги у чесна трапеза,
зафаная здравица да пия.
Проговори кумо господине:
- Фала тебе, краинче юначе,
що ми нещо у трапези грози,
че си нема домакин да седне!
Та си прати два млади девера
да се кача на диван високи,
да си сваля Гюроте болника,
да им седне у честна трапеза.
Послушаа два млади девера,
качиа се на диван високи.
Гюро викна свое пръвно либе,
па на либе тиом говореше:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
донеси ми пояс девет лахти,
да препашем болна половина,
ега мога низ чардак да слезнем
да не морим два млади девере!
Бързо слезна бре лютом Богдана,
донесе му пояс девет лахти,
та препаса болна половина.
Сам си Гюро низ чардака слезна
и си седна у честна трапеза.
Тогай рече кумо господине:
- Фала тебе, Гюро болен болник,
да чули сме, а не сме видели,
че си имаш кожух самурлия,
на кожуо седемдесе петли,
на петлите по три литри злато!
Отговара Гюро болен болник:
- Имам, имам, да защо да немам,
либе давам и кожух ке дадем!
Па си викна свое първо либе
и на либе потихо говори:
- Фала тебе, мое първо либе,
донеси ми кожух самурлия!
Бързо търча бре люта Богдана,
бързо търча, та кожух донесе.
Не даде го Гюроте болника,
на загърна краинче юначе.
Па не може краинче юначе,
па не може от место да стане,
а то не ли по друм да го носи!
Тогай рече кумо господине:
- Фала тебе, Гюро болен болник,
да чули сме, а не сме виделе,
че си имаш сабля на сглабове,
що се вие, та се у джеб крие!
Отговаря Гюро болен болник:
- Имам, имам, да защо да немам,
либе давам и сабля ке дадем,
ке подарим краинче юначе!
Па си викна бре лютом Богдана,
на Богдана потио говори:
- Донеси ми сабля на сглабове
да подарим краинче юначе!
Бързо търча бре лютом Богдана,
та донесе сабля на сглабове.
Не даде я Гюроте болника,
на я даде краинче юначе.
Гледа, крои краинче юначе,
па не може сабля да извади,
да извади сабля низ кания.
Па се чуди краинче юначе,
па се чуди какво да направи.
Тогай рече Гюро болен болник:
- Фала тебе, краинче юначе,
я ми подай сабля на сглабове,
да ти кажем как се сабля вади,
как се вади сабля низ кания!
Не се сети краинче юначе,
че е са се превърла измама,
подаде си сабля със кания.
Леком стана Гюро болен болник,
леком стана и сабля извади,
па замаа налево-надесно,
та погуби краинче юначе.
Си сватове низ порти бегаха,
а па порти били заключени,
та сватове през дувар рипаа.
Обади се Гюро болен болник:
- Върнете се, китени сватове,
върнете се, немой да бегате,
вие не сте нищо виновати -
окани сте, та сте тука дошли,
върнете се да си гостуваме!
Върнаа се китени сватове,
па седнаха у честна трапеза.
Тогай рече Гюро болен болник:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
дали мене млада ке посветиш,
или мене млада ке послужиш?
Отговара бре люта Богдана:
- Фала тебе, Гюро пръвно либе,
язе некем млада да ти служим,
да не негде чаша да погрешим,
да не тебе срама да засрамя -
язе тебе млада ке ти светим,
ке ти светим у честна трапеза!
Той час стана Гюро болен болник,
та намери, бре, бела рогожа,
насипа я със черна катрана,
па усука бре люта Богдана,
запали я и от двете страни.
Она гори, сватове си пия,
пили, яли три дни и три нощи.
Тогай рече Гюро болен болник:
- Чуйте старо и па вижте, младо,
как се жени либе за другого!
