БОГДАН И СЕСТРА МУ ГЮРГЕЛИНА
Ей Богдане, Богдан леком пером!
На Богдана голема давиа,
дека има сестра най-убава,
най-убава, гюзел Гюргелина.
За неа се земя размирила,
размирила, земя разтурила:
Каравлашко и Карабогданско
и пуста гърцка покраина -
у Бана се до два баня бия,
у Стамбола до два стамболлия,
у Белграда до два гражданина,
у София до два пашалия,
у Дупница до два дупничана.
Па се чуди Богдан що да чини,
що да чини, каде да се дене.
А на сестра потио говори:
- Леле сестро, гюзел Гюргелино!
Днеска, кажа, пребела сабота,
ютре, кажа, пресвета неделя;
че надойда гърци базиряни.
базиряни гърци, софианци,
че донеси от секакво купло:
бели платна за тънки дарове,
чиста свила за ситни везове.
Сите моми платно че купуя,
бели платна за тънки дарове.
Тизе, сестро, платно не купувай,
ти си купи свила гювезлиа,
най-повече модра и морова;
та изплети два свилна гайтаня,
та си ойди у гора зелена,
та избери ела най-висока,
най-висока ела, най-китата;
обеси се за ела китата,
ега би се земя умирила:
Каравлашко и Карабогданско
и тая пуста гърцка покраина!
Послуша го гюзел Гюргелина.
Кога било у света неделя,
надойдоа гърци базиряни,
базиряни гърци, софианци.
Донели са от секакво купло -
бели платна за тънки дарове,
чиста свила за ситни везове.
Си са моми платна купували,
бели платна за тънки дарове.
Не купила гюзел Гюргелина,
не купила платна за дарове,
нело купи свила гювезлиа,
най-повече модра и морова;
та изплете два свилни гайтаня.
Па си ойде у гора зелена,
та избрала ела най-висока,
най-висока ела, най-китата;
обеси се за ела китата.
Тога си се земя умирила,
умирила земя, отишила:
Каравлашко и Карабогданско
и таа пуста гърцка покраина.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg