Чакър Нидельчо или Странджа войвода и Керима арапка

* * *


Чакър Нидельчо или Странджа войвода и Керима арапка

Кондисал ми Неделчо
во Костадинови ливади,
разпе си бели чадъре,
диктиса сини байряци
и тури три каравула
от четир кюшета да вардат,
да не потера бастиса,
а че си седна да йеде,
да йеде, йоще да пие.
Печено агне йедеха,
ройно ми вино пиеха.
Като йедеха, пиеха,
първи каравул довтаса.
Каравул дума Неделчо:
- Неделчо, Чакър Неделчо!
Като си йедеш и пиеш,
потирата ни бастиса
от четирите кюшета!
Неделчо глава замахна
и каравул с' отмахна.
И пак си йеде и пие.
Ни са й фного минало,
втори каравул довтаса.
Каравул дума Неделчу:
- Неделчо, Странджа войводо!
Като си йедеш и пиеш,
яла за повън не мислиш?
Потерата ни бастиса
от четирите кюшета!
Неделчо с ръка замахна
и каравул се отмахна.
И на дружина дума ши:
- Йежте и пийте, дружина,
на сърце страха немайте,
доде й Неделчо при вазе!
Доде Неделчо издума,
трети каравул довтаса.
Каравул Неделчо думаше:
- Неделчо, Странджа войводо,
Неделчо, свиня загорска!
Като си йедеш и пиеш,
потирата ни наближи,
наближи, още сардиса
от четирите кюшета.
Напред потира вървеше
Керима, Керим кадъна,
Керима, черна арапка!
Неделчо нищо не каза,
ами си стана, наметна,
наметна ферджа овчарска,
засвири с гайда свинарска,
насрещу потира отиде.
Като го виде Керима,
и тя му, джаним, говоре:
- Овчарче, още свинарче!
Като си идеш оттатък,
вижда ли Чакър Неделча,
вижда ли този гяурин,
гяурин делибашия?
Момченце дума Керими:
- Керимо, Керим кадъно!
Тамо си йеде и пие,
ала при него не ходи,
чи та без глава остава!
А Керима му думаше:
- Кажи ми де са намира,
та ще се с него разправа!
Що бива, джаним, що има
от един такъв гяурин?
Като Неделчо подмина,
зад потира си отиде,
захвърли ферджа овчарска,
запрети гайда свинарска,
извади сабя дамаска,
напред Кирима излезе,
чи на Кирима думаше:
- Керимо, Керим кадъно!
Азе съм Чакър Неделчо;
ще ли се биеш сос мене?
Чи са в потеря завърте,
доде Неделчо погледне,
сама Керима остана!
Тогаз Керима плачеши,
плачеше и се молеши:
- Неделчо, Странджа войводо!
Неделчо, братец да ми си,
саде ма жива остави!
Неделчо хвана Керима,
че очите й извърте,
езикът й още отреза -
на царя бакшиш проводи!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Котел.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.189-190