Момчула войвода и цар Костадин
Често чести Момчил добър юнак,
често чести по нови пазари.
Нека чести, Бог да му помага,
ама зашчо любо си не чува,
първо любо Елена Загорка?
Изкачи се Момчелица млада,
изкачи се горе на чердаци,
та догледа краля Вукашина,
де се шета младо неженено;
весел оди, нашироко гледа,
та догледа Момчелица млада,
та й вели, вели, отговори:
- Ой ле и ти, незнайна девоке,
декашна си, мари, та чия си?
Та я стрелна с очи соколови,
та потрепна Момчелица млада.
- Отдалеко я съм доведена,
отдалеко, от Пирота града.
Та не си съм, бре, млада девокя,
току си съм, бре, млада невеста,
първо любо на Момчил войвода.
Краль Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, Момчелице млада,
у Момчила се вов сребро одиш,
а да дойдеш вов моите двори,
се в коприна и злато ке одиш
и ке пиеш вино медовина.
Отговори Момчелица млада:
- Па да дойда, оти да не дойда,
ма не смеа от Момчил войвода,
ке му нийде юнашетвото нема;
погубува дваесе иляди
от пладнина, дорде сънце зайде.
Краль Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти Момчелице млада,
отрови си Момчила войвода!
Отговори Момчелица млада:
- Я не мога Момчил да отрове,
оти имам яко итра золва,
итра золва мома Евросиа -
тия готви ручок и вечере,
тия готви, макя му накуша.
Момчил има деветина бракя,
девет бракя, десет браточеде;
сос нихь руче и сос нихь вечере.
Момчил юнак това адет има -
вов неделе се вов църква оди,
а след църква - на Разбой планина,
на планина лов да си улови.
Ти собери три иляди воскя,
та си иди на Разбой планина,
та погуби Момчил добър юнак.
Седна Момчил с макя да вечере,
с девет бракя, с девет браточеде.
Тежка го е дремка навалила,
та задрема и лош соньок виде -
дека беше на Разбой планина;
излезоа до три люти змии -
първата я конь с копита сгази,
втората я со сабя пресече,
трекята го за сърде увапа.
Разбуди се Момчил добър юнак,
та отпрати Момчелица млада,
да пристегне Вранчо добра коня,
да го стегне и да го оружа.
Бог я убил Момчелица млада,
на конь очи с катрань замажала,
клинци му е в нозе заковала,
под криля му рана отворила,
сабята е с калай заварила.
Та си стана Момчил добър юнак,
та отиде на Разбой планина,
на планина лов да си улови,
там загледа, бре, бели шаторе.
Досети се Момчил добър юнак,
бутна коня надзад да се върне.
- Ой ле коню, ой ле мой другарю,
фъркай, коню, дома да с'идеме,
ке двамина днескя ке загинем.
- Ой Момчиле, ой ле мой сайбио,
Бог го убил твое първо любо,
очи ми е с катрань замажала,
в нозе ми е клинци зачукала,
под криля ми рана отворила.
Тегли Момчил сабя да извади,
ма не може сабя да изтегли,
ке е сабя с калай залеена.
Търчи коня, търчи колко може,
та стигнаа Момчилови порти,
ага-ле са порти заключени.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Бързай, сестро, моме Евросие,
бързай, сестро, бърже отвори ми,
ке ке иде потера по мене!
Отговори мома Евросиа:
- Ой ле брайно, Момчил добър юнак,
Бог я убил Момчелица млада,
ке ке, брайно, итро ме измами,
коси ми е за съп заковала,
та не мога, брайно, да отворе.
- Джасни, сестро, косата оскуби,
ке косата па ке ти изкара,
а брят, сестро, нига се не врашча.
Джасна мома, коса си оскуба,
та си найде платно бабакерно,
префърли го през порти високи,
да се фане Момчил добър юнак,
Бог я убил Момчелица млада,
с ножици е платно прережала,
та си падна Момчил на земята.
Пръв го стигна Гюра пияница,
шчо надпива триесе юнака;
него Вранчо сос копита сгази;
втор го стигна Раде Славослове,
шчото знае триесе язика -
него с рака Момчил го утрепа,
треки стигна млади краль Вукашин;
той погуби Момчил добър юнак.
Ошче душа Момчил юнак бере,
на Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, кралю Вукашине,
ага влезеш вов моите двори,
немой зимаш Момчелица млада.
немой зимаш неверна невеста,
ке и тебе младо ке погуби,
еми земи моя милна сестра,
моя сестра мома Евросиа.
Изкачи се млади краль Вукашин,
изкачи се горе на чердаци.
Изнесла е Момчелица млада,
изнесла е Момчилови чизми,
да 'и носи млади краль Вукашин.
Краль Вукашин чизмите обува,
двете нозе в една чизма влазаа,
па не може чизма да напъни.
Изнесе му капа Момчилова,
шчо я носил Момчил добър юнак
шчо я носил накриво над вежда,
та я тури млади краль Вукашин -
капа му е до рамена влезла.
Разсърди се млади краль Вукашин,
та изведе неверна Елена,
дето ошче Момчил душа бере;
разсече я на четири дела
та й вели, вели, отговори:
- Бог те убил, змию усойнице,
ти погуби тоа добър юнак,
шчо му нийде юнашството нема,
та мене ле, мари, ке пожалиш,
та мене ле не ке ме погубиш?
Той си узе Момчилова сестра,
та четири рожби си добили,
четвъртата - млади Крали Марко.
