Стоян юнак болен и майка му
Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне!
Мама та не е питала,
като ми лежиш девет годин,
девет постилки съдираш,
нито умираш, нито оздравеш,
да не бъдеш ми, сине, греховен?
- Или греховен, мале или не;
знаеш ли, мале, повниш ли,
кога си татаре вървеха,
и яз с татаре отидох.
Ходихме, що походихме,
настахме гора зелена,
в гората, мале, кошара,
пълна ми, мале, с агнета.
Всичките мои дружина,
миром си заминаха,
а язе миром не минах,
на ми кошара запалих!
Като кошара гореше,
млади ягънца блейеха,
ясно са небо свиваше,
черна са земя на кръст пукаше,
от бога роса капеше,
та си кошара гасеше.
Това е, мале, един грех.
Ходихме, що походихме.
Настанахме поле широко;
в полето, дърво високо;
под дървото, телчалник
пълн с млади теленца.
Мои дружина миром си минаха,
а яз си миром не минах,
на ми телчалник запалих.
Като телчалник гореше,
млади теленца ревеха,
ясно са небо сбиваше,
черна са земя пукаше,
от бога роса капеше,
та си телчаник гасеше.
И това е, мале, втори грех.
Ходихме, що походихме,
настахме село пусто,
село, скоро от чума измрело,
нови гробища накопани;
делихме, кому гроб, кому два,
а мене, мале, дори три.
Се си мои дружина миром минаха,
а я си миром не минах,
на ми гробища изкопах,
изкопах, мале, един гроб -
то беше млад момък.
Изкопах, мале, втори гроб -
то беше млада невеста.
Изкопах, мале, трети гроб -
то беше млада девойка.
Смъртна я роса побило.
Я си миром не седех,
на ми са, мале, наведох,
та я, мале, цалунах,
на кръст ми са уста пукнаха,
триж ми ясни кръви паднаха.
И това, мале, да махнеме.
Ходихме що походихме,
срещнахме млад момък
със млада, мале, невеста,
мъжко детенце носеха.
Се си мои дружина миром минаха,
а я им, мале, викнах,
та си детенце заклаха
и си го, мале, опекоха,
баща му върти и плаче,
майка му таже и плаче
И си им, мале, викнах,
та го изедоха като гергевско агне.
Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне!
Девет годин ка лежиш,
още девет години да лежиш!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
