5
Марко и дете Дукатинче
Mарко шета по суа планина,
Нема с кого Марко да зборева,
На зборева с тая ясна звезда:
„Леле звездо, леле вечернице,
Тизе грейеш млого на високо, 5
Тизе видиш млого надалеко —
Да има ли юнак над юнака,
Да има ли юнак над менека?“
А звезда му потио говори:
„Леле Марко, леле добър юнак, 10
Да ти ли си, Марко, млого юнак,
Да знаеш ли града Дукатина,
Накрай градо дете Дукатинче,
Що е дете на сдем години,
Седем пъти по-юнак от тебе?“ 15
Марко коню потио говбри:
„Леле коню, леле Щаргалиа,
Да знаеш ли града Дукатина?“
А кон му тио одговара:
„Айде, айде, Марко добър юнак, 20
Че те водим града Дукатина.“
Па ойдоа града Дукатина,
Намериа дете Дукатинче.
Проговори дете Дукатинче:
„Добре дошел, чичо непознани, 25
Добре дошел, вино да пиеме,
Добре дошел, леба да ручаме!
Стана три дни, ни се леба яде,
Стана три дни, ни се вино пийе,
30 Стана три дни, ка за госке чекам, 30
Госке чекам, госке не доходи.“
А Марко му потио говори:
„Фала тебе, дете седмоготче,
Не съм дошел вино да пиеме,
Не съм дошел леба да ядеме, 35
На съм дошел да се додумаме:
Задала се войска арамлийска[1],
Ти да вардиш града Дукатина,
Я да варда града Прилепялна.“
Проговари Марко добър юнак: 40
„Айде двама камик да метаме!“
Метна камик Марко добър юнак,
Проговори дете седмоготче:
„Фала тебе, чичо непознани,
Дал го меташ ил си шега биеш, 45
Шега биеш, чичо, сас менека ?“
Одговори Марко добър юнак:
Фала тебе, дете седмоготче,
Толко мога, толко камик метам.
Кой си бие шега сас тебека, 50
Кой си бие, Бог да го убие!“
Проговори Марко добър юнак:
„Айде сега джелик да фърляме!“
Фърли джелик Марко добър юнак,
Фърли джелик, за пладнина падна. 55
Проговори дете седмоготче:
„Фала тебе, чичо непознани,
Дал го фърляш, ил си шега бийеш,
Шега бийеш, чичо, сас менека?“
Одговорй Марко добър юнак: 60
„Толко мога, толко джелик фърлям.
Кои си бие шега сас тебека,
Кой си бие, Бог да го убие!“
Та си стана дете седмоготче,
Метна камик, зат планина падна, 65
Фърли джелик, три дни далек падна.
Проговори Марко добър юнак:
„Айде сега с конье да игриме!“
Бутна кбня Марко добър юнак,
Бутна коня, надземи играе. 70
Проговори дете седмоготче:
„Фала тебе, чичо непознани,
Дали игриш ил си шега бийеш,
Шега бийеш, чйчо, сас менека?“
Проговори, Марко добър юнак: 75
„Толко мога, толко с коня играм.
Кой си бие шега сас тебека,
Кой си бие, Бог да го убие!“
Бутна коня дете седмоготче,
Бутна коня, у небеса ойде! 80
Проговори Марко добър юнак:
„Стой, почекай, дете седмоготче,
Да ми фанеш коня за юларе,
Та да учиш моя добри коня,
Моя коня твоя табиета.“ 85
Не се сетй дете седмоготче,
Та му фана коня за юларе.
Он извади таа остра сабля,
Та пресече дете седмоготче,
Та пресече дете на два трупа. 90
Проговори дете седмоготче:
„Фала тебе, чичо непознани,
Нещо си ме сърце прегризува,
Да си идем дома на дворове,
Да си кицнем[2] од майчино млеко, 95
Ега би ме сърце у минало.“
Проговорй Марко добър юнак:
„Фала тебе, дете седмоготче,
И мене е другош заболвало.
Наведем се од добрата коня, 100
Да си цунем десната зенгиа,
Тогай ми е сърце одминало.“
Послуша го дете седмоготче,
Наведе се од добрата коня,
Да си цуне десната зенгиа — 105
Падна дете от кон на два трупа.
Проговори дете седмоготче:
„Бок те убил, чичо непознани,
Од менека песен за довека,
А от тебе ни гроба довека!“ 110
(Бона Василева, с. Негован (родена и отрастнала в с. Куманица).)
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
