Марко и Гина Звездалина

Желанието на гостите за „риба од Орида” чува и съобщава Елена невеста. Гина Звездалина се задава като „зора пред петлено добо“. Марко се преоблача като калугер и убива Гино, като изпълнява съвета на „вила самовила”.


* * *


Марко и Гина Звездалина

Kани Марко това срамно госке:
Събрало се Марку срамно госке,
Събрало се звано и незвано,
Па говора у чесни трапези:
„Що е лепо Марку чесни соври,
Що ли му е любе гостолюбно? 5
Стара макя по трапези шета,
Та разрежда той чесни трапези.
Ама си е Марку у маана,
Защо нема риба од Орида
И рекиа од Демир капиа, 10
Руйно вино от презморско грозге,
Бела леба ис Стамбула града:
Ако би си и това имало,
Нищо би и по-лепо немало.“
Не е дочул Марко млади краля, 15
Нел дочула Елена невеста,
Па на Марко дума одговори:
„Вала Марко, вала пръво любе!
Що говора у чесни трапези?—
Що е лепо Марку чесни соври, 20
Що ли му е любе гостолюбно?
Стара макя по трапези шета,
Та разрежда той чесни трапези,
Ама си е Марку у маана,
Защо нема риба од Орида, 25
И рекиа од Демир капиа,
Руйно вино от презморско грозге,
Бела леба ис Стамбула града.
Ако би си и това имало,
Нищо би си и пб-лепо немало.“ 30
А Марко си Елени говори:
„Я ми стегни коня Дореяна,[1]
Да си идем у Орида града!“
А Елена дума одговара:
„Не карай си коня Дореяна,[2] 35
Нел си карай коня Шареяна[3]
На Шареян[4] е по-поуздано[5].“
И станала Елена невеста,
Стегнала е коня Шареяна[6].
Па си пойде Марко млади краля, 40
Па си пойде късно по вечера.
Рано му се зора зазорила,
Зора зори прет петлено добо,
Я Марко си на коня говори:
„Вала коньо, вала Шареяно! 45
Да що ни се зора зазорила,
Дал на арно или е на лошо?“
А коня му дума одговаре:
„Това не е зора задзорила,
Ноло си е Гина Дзвездална: 50
Он е юнак, Бог да го убие,
Лице грейе като ясно слънце,
Зара дава като месечина.
Я соблечи руо ти юначко,
Та облечи руо калугерско, 55
Да сретнеме Гина Дзвезделина!“
И Марко си коня послушала,
Та соблече юначкото руо
И облече руо калугерско.
Па се сретнал з Гина Дзвездална: 60
„Добра среща, Гино Дзвездалино!“
 — „Дал Бог добро, цръно калугерче!
Вала тебе, цръно калугерче,
Като одиш от село на село,
Като одиш од града на града, 65
Да виде ли Кральевичин Марко?“
Одговори цръно калугерче:
„С Марко збруваш, за Марко питуваш!“
Одговори Гина Дзвездалина:
„Да ти ли си, курво и гидио, 70
Да ти ли си Кральевина Марко!“
Ванали се с Марко да се борат,
Борили се три дни и три нощи.
Од Марко си бели пени падат.
А Гина си не чуе, не аа. 75
Провикна се Марко що си може:
„Дека да сте, или самовили,
Дека да сте, сега тука да сте,
Да ванете Гина Дзвездалина,
Ега можем з душа да излезнем.“ 80
Дошли са си или[7] самовили,
Па на Марко дума одговарат:
„Вала Марко, вала наше брате!
Госке каниш, я назе не каниш,
Ка не видиш, ти назе си окаш. 85
Я си бръкни заду десна чижма,
Та извади ножле цръноцренче,
Та убоди Гина Дзвездалина!“
И тогай се Марко досетило,
Та си бръкнъ зади десна чижма, 90
Та извади ножле цръноцренче,
Та убоди Гина Дзвездалина.
Он е юнак, Бог да го убие,
Падна мръша, та Марко притисна,
Ала кон го ис пот мръша тръгна. 95
Как си распра Гина Дзвездалина —
Двое ребра еднй нади други,
Трое сръца едни поди други:
Едно сръце се е прегорело,
А другото там1>н загорбло. 100
А третото ни абър се нема,
И у него змия пипелянка...

(Тодора Пехливанова, с. Петръч)

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Вар. СбВат., №45, от Жоте Илков, с. Суходол: Марко също се разговаря с коня си, без да се преоблича като калугер, и излиза на бой с арапина, след малко колебание.

Референце

  1. Дореяна — дорест
  2. Дореяна — дорест
  3. Шареян, - а — шарен
  4. Шареян, - а — шарен
  5. поуздано — сигурно
  6. Шареян, - а — шарен
  7. или — вили

Извор

Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 5-6