Марко и Беле от Костур
Mарко шета земня да опходи,
Да си Марко Крайна обиколи.
Па го срешна старец белобради,
А Марко му потио говори:
5 „Добра среща, дедо белобради!“ 5
А старец му потио говори:
„Дал Бог добро, непознато лице!
Од де идеш, дедо белобради,
Од де идеш и каде пътуваш?“
10 А старец си на Марко говори: 10
„Като питаш, непознато лице,
Че ти кажем откаде пътувам:
Минах Воден и Косово поле.
Сношка минах прес Прилепа града,
15 А у Прилеп чудо е станало: 15
Посилил се Беле от Костура,
Та разорал Маркови дворове,
Стара макя с коня му нагази,
Прет порти се полумрътва валя.
20 А либе му за либе залиби, 20
Мила сестра измикярка везе,
Мъшко дете за ропче зароби.“
А Марко си на старец говори:
„Научи ме, дедо белобради,
25 Що да правим с проклето латинче: 25
Я сам Марко от Прилепа града.
Погазиа наша чиста вера!“
А старец му потио говори:
„Моли Бога, мой посинче Марко,
30 Моли, Марко, Бог да те научи!“ 30
Почуди се Марко, подзвери се,
Па отиде Марко Свети гора,
Па поседе Марко три месеци,
Та урасте у коса и брада,
35 Па облече руо калугерско, 35
Па отиде у Костура града.
Край Костура педесе робини,
Та на плоча платна си белили.
От кон слезна Марко Кральевикин,
40 Па запита педесе робини: 40
„Фала ваша педесе девоки!
Дали сте си педесе слугини,
Та белите тиа черни платна?“
Проговарат педесе робини:
45 „Фалим тебе, цръно калугерче, 45
Ниа не сме педесе слугини,
Нало сме си Белеви робини.“
А Марко си робини запита:
„Фала ваша, Белеви робини,
50 Знаете ли Бела господара 50
Каква еила у юнасто има?“
Одговарат Белеви робини:
„Знаеме го, каг да не знаеме,
Сила има Беле господаро —
55 Таа плоча до колене дига.“ 55
А Марко си на робини рече:
„Фала ваша, педесе робини!
Я тръгнете до педесе платна,
Та язека плоча да подигнем,
60 Да си язе сила поопитам.“ 60
Тръгнали са педесе робини,
Тръгнали са до педесе платна.
Наведе се Марко Кральевикин,
Плоча дигна като офчо руно,
65 Зафръли я стрет синьо езеро. 65
Испищали педесе робини
И на Марко потио говорат:
„Фалай тебе, цръно калугерче!
Що ни толкос пакос ти направи,
70 Назе. Беле сите че исколи.“ 70
А Марко им потио говори:
„Сека да си у дома отиде,
Я че дидем[1] у Белеви двори
Да погубим Беле господяра.“
75 Та па ойде у Белеви двори. 75
Беле сабрал госке и роднини —
Ядат пият и са па весели,
И поп чекат Беле да си венча,
Да го венча с Маркова Елена.
80 Отиде си Марко край трапези 80
И си Марко на трапези викна:
„Бок помага, честито трапезо!“ —
„Дал Бог добро, цръно калугерче,
Добре дошел, ти наш гос ненадан,
85 Гос ненадан, ала много чекан 85
Да венчаеш Беле и Елена.“
А Елена, Марковица млада,
Шарко позна, Шарко прегърнала
И на Шарко потио говори:
90 „Оти, Шарко, Марко не запази?“ 90
Па попита цръно калугерче:
„Фалам тебе, цръно калугерче!
Що чеш язди Марковата коня
И що носиш Марковата сабля?“
95 А Марко ю тио одговара: 95
„Фала тебе, премлада невесто!
Бой се зблъска саш черни арапье —
Марко падна у бой сас арапье,
Та му везех коня за гробнина,
100 И му везех сабля за третини. 100
Това[2] носим Марковата сабля,
Това[3] яздим Марковата коня.“
А па Беле весел и превесел,
Че е Марко у бойове паднал,
105 Па Елени потио говори: 105
„Фалам тебе, Елено невесто!
Изнеси ни Марковата сабля,
Опленена од Маркови двори,
Сички с нея талим[4] да играем.“
110 Изнела е Елена невеста, 110
Изнела е Марковата сабля,
Та я везе Беле господаро,
Та я връти на лево, на десно,
Па я даде Огнянчо детенце.
115 Завръте я Огнянчо детенце, 115
Завръте я на лево, на десно —
Сабля фучи като силен ветър,
А Беле му потио говори:
„Бок убил те, Марково колбно,
120 Да си станеш на стан на юнасто, 120
Че исплашиш мало и големо!“
Па я дава на Марко юнака,
А Марко си на Беле говори:
125 „Фалам тебе, Беле господарю,
Що ми даваш Марковата сабля, 125
Та сас неа талим[5] да играем?
Мене дайте книги и псалтире
Да ви вазе сас Елена венчам.“
130 Дума дума и сабля прифаща:
Доде сабля за цренове[6] фана, 130
Завръте се на лево, на десно,
Та сасече госке и роднини,
Сал остана Беле господаро —
135 Пресече му нозе до колена,
Одреза му ръце до рамена, 135
Завръза го за деебло дръво
И му очи низ глава извръте,
Па на Беле потио говори:
140 „Седи, Беле, милостиня чекай!“
Па си забра Елена невеста. 140
И си забра своя мила сестра,
И си забра Огнянчо детенце,
Заведе ги у Прилепа града.
145 Кога ойде пред негови порти,
А майкя му ни жива, ни мрътва, 145
Кога виде до четири чеда,
А она се саз душа растави.
(Дядо Георги Ангслков, с. Мировяне.)
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
