Марко Кралевичъ и Жълтъ евреинъ, които закупва Света-гора — I
Чуйте стари, приказуйте млади!
Посили се Жълта базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седъмдесе краля,
и погуби осъмдесе бана. 5
Направил е девет бел кули
девет кули од юначки глави,
портите им од юнаци ръце,
туку годи Марко да погуби,
па че плени чиста Света-гора, 10
че изгори бели манастири,
че изгори Илиндар манастир,
че погуби стари егумене,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии, 15
сички народ без закон че стане.
Прати писмо Жълта базиргяна,
па го прати чиста Света-гора:
— Много здравйе, стар егумен Славе,
да ми дадеш чиста Света-гора; 20
ако сакаш, с пари че я купим,
ако нечеш, зорле че я земем!
Отговара стар егумен Славе:
— Ей фала ви, триста егумене,
какво че ме вийе научите? 25
А они му верно отказуя:
— Хей фала ти, стар егумен Славе,
пиши писмо по сите крайнини,
ега има юнак да се найме
да излезне юнаку насреща, 30
да излезне Жълту базиргяну,
да отъвне чиста Света-гора.
Послуша ги стар егумен Славе,
исписал е стар егумен Славе,
исписал е тия бели книги, 35
распрати ги по сите крайнини;
нема никой юнак да се найме,
да излезне юнаку на среща,
да си ване Жълта базиргяна
да отъвне Илиндар манастир. 40
Одговаря стар егумен Славе:
— Хей фала ви, триста егумене,
и вийека, премлади дячета,
пратих писмо по сичката земя,
нема никой юнак да се найме, 45
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту базиргяну,
да отъвне чиста Света-гора.
Като нема юнак да се найме,
хайде бари да я продадеме, 50
негли сички само да гинеме!
Викнали са триста егумене:
— Хей фала ти, стар егумен Славе,
я упушти троица телале,
нека лича по Солуна града, 55
белки некой юнак да се найме
та ега би Гора отъвнало,
да отъвне чиста Света-гора.
Хока телал три дни и три нощи,
та си хока по Солуна града: 60
— Продава се чиста Света-гора.
Има некой пари да я плати,
ама нема юнак да се найме
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту базиргяну. 65
Треки ден е, брате, наступило,
ка излезна Жълта базиргяна.
Одговара Жълта базиргяна:
— Хей фала ти, стар егумен Славе,
думай сега, колко пари сакаш! 70
Одговара стар егумен Славе:
— Хей фала ти, юнак над юнаци,
я не знаем, колко да ти сакам.
С Божя воля, колко що обичаш,
цана нема, ни па се продава. 75
Одговара Жълта базиргяна:
— Хей фала ти, стар егумен Слава,
да докараш читиресе мъски,
да товариш само сухо злато,
сухо злато, се жълти жълтици, 80
да докараш още девет мъски,
да товариш ситни рубийета;
я иманйе със брой не че броим,
и със ока злато не че мерим —
колко можеш,толко че да дигнеш. 85
Сос две думи пазар направили,
у пазар си ръка цаливали.
Отговйра Жълта базиргяна:
— Хей фала ти, стар егумен Славе,
ка ойдеш в’ чиста Света-гора, 90
насекъде абър да оставиш,
по сви места, бели манастири,
най-повече Илиндар манастир,
да излаза стари егумене,
да излаза низ бели манастир, 95
немой никой книги да износи,
че да пратим мойте гавазе,
де ги сретна, там че да ги губа.
Завика се стар егумен Славе,
той се чуло сите крайнини: 100
— Продаде се чиста Света-гора,
та я купи Жълта базиргяна,
ей че плени чиста Света-гора,
че изгори бели манастире,
че изгори Илиндар манастир, 105
че изгори сички манастире,
че погуби сички ученичи,
че изгори книги вангелии,
сички народ без закон че стане
Той се чуло по сите крайнини, 110
па се дочу до Прилепа града.
Нажали се Марко Кралевике,
па на майкя тогай отказуе:
— Леле мале, леле стара мале,
посили се Жълта базиргяна, 115
посили се по Солуна града,
та погуби седъмдесе краля,
и погуби осъмдесе бана,
кралиците млади изпороби.
Направил йе девет бели кули, 120
девет кули од юначки глави,
портите им од юнаци ръци.
И йе купил чиста Света-гора,
тешко горко иманйе заплатил.
Ем че плени чиста Света-гора: 125
че изгори бели манастире,
че изгори Илиндар манастир,
че погуби стари егумене,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии, 130
сички народ без закон че стане.
Леле мале, моя стара мале
дали можем юнак да си кай мен,
да отъвнем чиста Света-гора,
че оставим спомен на земята, 135
ако можем и я да погинем;
па за вера, мале, че погинем!
Одговара нему стара майкя:
—Хей фала ти, Марко, мили синко,
просто да е, синко, од менека, 140
да отидеш у бой да нападнеш,
од мене ти млого изим, Марко,
да се биеш с Жълта базиргяна;
ако можеш Гора да отъвнеш,
че оставиш спомен на земята, 145
се греове Госпот че ти прости.
Везе изин Марко Кралевике
од стара майкя неговата.
Пише писмо Марко Кралевике,
па го прати до Солуна града, 150
па го прати Жълта базиргяна:
— Мир си седи, Жълта базиргяна,
не ти давам, чиста Света-гора,
не ти давам Илиндар манастир,
че ти сечем нодзе до колена, 155
че ти сечем ръце до рамена!
Ка го везе Жълта базиргяна,
като везе това бело писмо,
ем го чети, ем друго писува,
ем го прати до Прилепа града: 160
— Много здравйе, Марко Кралевике,
утро рано код мене да дойдеш,
да ти видим твойето юнаство!
Ако бъдеш по юнак од мене,
просто да е чиста Света-гора, 165
заплатих я, па че ти я дадем.
Ако ли съм по-юнак од тебе,
язе, Марко, нечем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види мене да завиди, 170
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Рано рани Марко Кралевике,
рано зоби Шарка добра коня,
назоби го цървена ченица, 175
напой го вино троеготско.
Качил се е коню на рамена,
право кара у Солуна града.
Тамо го е зора зазорила.
Край Солуна кале заградено, 180
у калето девет бели кули,
на кулите Жълта базиргяна.
Като виде Жълта базиргяна,
че престига Марко Кралевике,
нема кога коня да си стега, 185
на уяна коня на голища
и си везе тешка топузина,
сред излезна с Марко Кралевике.
Ка го виде Марко Кралевике,
уплаши се Марко Кралевике, 190
че е горко юнак над юнаци.
Шарко коня на Марко думаше:
— Бегай, Марко, назад да бегаме,
по-юнак йе, Бог да го убие!
А Марко си на Шарко думаше: 195
— Айде, айде, Шарко добра конйо,
я че гинем и неска и ютре,
що че бъде, сега нека бъде!
Те станали среща да си стоя,
две сѫ си думи продумали. 200
Одговара Жълта базиргяна:
— Ей фала ти, Марко Кралевике,
да ти ли си юнак над юнаци?
Стани Марко, на нишан да стоиш,
я ида, Марко, стебе да се бием. 205
Стана Марко на нишан да стои.
Дига топуз Жълта базиргяна.
Щото беше Марковата коня,
стана коня като вакло ягне.
Бог да бие Жълта базиргяна, 210
не нишани Марко Кралевике,
но нишани коню у гърдите.
Като фърли Жълта базиргяна,
Марко коня била талемлия,
талим знала с бугарско юнаство, 215
па се сравни сас църната земя.
превърли го Жълта базиргяна.
Тогай Марко славно че да фърля,
Ка му стана Жълта базиргяна,
ка му стана на нишан да стои, 220
тогай Марко славно че да фърля.
Като дига Марко Кралевике,
като дига тешка топузина,
ка удари Жълта базиргяна,
удари го у белите вежди, 225
разцапи се топуз на четири.
Това юнак не чуе, не ае,
туку юнак дума продумало:
— Хей фала ти, непознан юначе,
каква дума точки удумахме, 230
оти, Марко, на дума не стоя?
А Марко му тогаи отказуе:
Мене ми е сърце дълговечно,
и моя е дума православна,
я да стоим, сърце ми не стои. 235
Одговара Жълта базиргяна:
— Да идеме под Солуна града,
тамо има един бели камик;
че метаме тоя бали камик.
Ако бъдеш по-юнак од мене, 240
ти че, Марко, мене да надминеш.
Ако ли съм по-юнак од табе,
язе, Марко, нечем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди, 245
а на тебе, Марко, да зафаля.
Като стана Марко Кралевике,
ка ойдоа под Солуна града,
под Солуна скала халовита.
Като рипа Марко Кралевике, 250
ка прегърна тоя бели камик,
тешко, горко му е натежало,
па го фърли с негово юнаство,
па полетел три саата време.
Като везе Жълта базиргяна, 255
като везе тоя бели камик,
па го фърли през полйе широко,
нигде нема камик да си падне,
дур не мина през Белото море.
Върло се е Марко уплашило. 260
Проговори Жълта базиргяна:
— Ей фала ти, Марко Кралевике,
хайде да идеме у Солуна града,
че рипнеме през мойте кулй.
Ако да си по-юнак од мене, 265
тизе, Марко, мене че надрипнеш.
Ако ли съм по-юнак от тебе,
язе, Марко, нечем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди, 270
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Ка ойдоа у Солуна града,
ка ойдоа с Жълта базиргяна,
ка ойдоа на белите кули, 275
разигра се Марко Кралевике,
туку зорле кули прерипнало.
Заигра се Жълта базиргяна,
за давет е место прерипнало,
а нагоре вишин надвишило. 280
Тогай Марко страшно се уплаши.
Тежко се е горко помолило:
— Хей фала ти, юнак над юнаци,
од тебека по-юнак не бива,
ти си сега юнак над юнаци! 285
Нъло имам молба да се молим:
Я по сега од тебе че гинем,
да ме пустиш до дома да идем
да се простим с моя стара майкя,
да ме знае, дека че починем. 290
Одговара Жълта базиргяна:
— Хвала табе, Марко Кралевике,
просто да е, Марко, од менека,
просто да е до дома да си идеш
да се простиш със твоята майкя! 295
Ютре рано код мене да дойдеш,
язе, Марко, нечем да те губим,
че те ковем на мойте врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля, 300
че си чуен по сите крайнини.
И Марко го верно послушало.
Стана Марко, та си дома ойде.
Като ойде у негови двори,
тешко се е горко уилило. 305
Стара го майкя посретнала
и на Марко дума продумала:
— Не ми се бой, Марко мили сине!
А Марко йи тогай отказуе:
— Стой, не думай, моя стара мале, 310
тешко, горко моето юнаство!
Не мий жалба че чем да погинем,
нъ ми й жалба, моя стара мале,
баре, мале, сал да ме погуби,
тешко, горко кърви че пролеем; 315
нъло, мале, нема да ме губи,
че ме кове на негови врати,
кой ме види, нему да зафали,
а па мене, мале, да завиди.
Я се чудим, моя стара мале, 320
славно, право мене че погуби,
нъ се боим од мой славни народ,
са че мале, да се приказуе:
„Не загина од мйлого Бога,
нал загина од Жълта базиргяна.” 325
Прости, мале, просто нека да е,
малко, мале, тебе съм прегрешил.
Одговара нему стара майкя:
— Хей фала ти, Марко мили синко,
сал се не бой, Марко мили синко! 330
Нали пита твоя стара майкя,
од Бога си млого дарба имаш:
Преличи се, синко, предриши се,
преличи се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба, 335
па отиди утре на зарана,
та отиди край Солуна града,
край Солуна на белата чешма.
Там излази Жълта базиргяна,
рано рани пред сълнце излази. 340
Там си мие тие жълти нодзе,
и на гладно сърце вода пие,
за това е юнак над юнаци.
Премени се, синко, предреши се,
премени се у просяшка руба, 345
кон преличи у просяшка руба,
па отиди на белата чешма,
край Солуна на белата чешма.
Той че дойде рано на чешмата,
че си пие рано студна вода, 350
че си мие тия жълти нодзе,
и там можеш, синко, да го юбиш,
като дигнеш сабля демиския.
Сал немой през половината,
негово е сърце каменито, 355
не че можеш па да го погубиш,
нъло махай доле през нодзете,
отсечи му нодзе до колена,
та па бегай, колко че си можеш.
Послуши я Марко Кралевике, 360
като яхна Шарко добра коня,
право кара край Солуна града,
право кара на белата чешма.
Пусти коня трева да си пасе
и на Шарко тогай одговаря: 365
—Фала тебе, Шарко добра коня,
ха те пущим при белата чешма,
гледай, конйо, среща спроти мене.
Щом да дойде Жълта базиргяна,
веднъг, конйо, код мене да дойдеш, 370
че се качим тебе на рамена,
па да бегаш, колко що че можеш.
Като ойде Марко Кралевике,
като ойде край Солуна града,
край Солуна на белата чешма, 375
пусти коня трева да му пасе
и на коня тогай отговара:
— Ей фала ти Шарко добра конйо,
паси, конйо, ситна бела трева,
нъло млого трева па не ручи, 380
нъло гледай, конйо, у менека.
Щом да дойде Жълта базиргяна,
веднъг, конйо, у мене да дойдеш,
че се качим на твой рамена,
със божата сила там да бегаш, 385
че той йе юнак над юнаци.
Рано било тамо, бре, пред сълнце,
ето иде Жълта базиргяна:
като дойде на бялата чешма,
ем си язди коня голища: 390
— Бог помага, божа просечина.
А Марко му тогай одговара:
— Дал Бог добро, юнак над юнаци
— Хей фала ти, божа просечина,
привани ми мой добра кбня. 395
И Марко му коня приванало.
С лева ръка неговата коня вана
с десна ръка на Шарко те кима:
„Ела при мен, Шарко добра конйо“
Бог да бийе Жълта базиргяна, 400
то е била страшна халетина.
Тамо била с девет шопки гема,
осим шопки базиргян затисна,
на девета вода че си пие,
че е било юнак над юнаци. 405
Марко седи сеири да си чини.
Като търгна сабля демиския,
отсече му нодзе до колена.
Шарко коня скоро при него е.
Рипа Марко коню на рамена, 410
побегнал е Марко Кралевике,
побегнал е през полйе широко.
Ка го погна Жълта базиргяна,
ка го погна без нодзе по него,
та го гони три саати време. 415
Уплашил се Марко Кралевике,
без мал го треска накачла,
та го треси три недели време.
И тогай се Марко прославило,
че отъвна чиста Света-гора, 420
и отъвна Илиндар манастир,
и погуби Жълта базиргяна.
Като дочу стар егумен Славе,
веднъг сретна Марко Кралевике,
млогу му е зиавет правило. 425
И тогай се народ освободи,
че погуби Марко Кралевике,
че погуби Жълта базиргяна —
сички народ беше устрашило,
Света-гора беше опленило. 430
и егумене беше изгубило.
Що с книги днеска литургийска,
се то време чеше ги изгори,
сички наред чеше да остраши.
и без закон чеше да остане. 435
Па е славно Марковото име,
каков залум, що се е направило,
във бугарска земе нанапреде,
се е Марко насреща излело.
Никаде се Марко не посрами, 440
и днеска е нему славно име.
(Вуче Ангелковъ, с. Върбница, 13. X. 1887.)
