Марко, турци еничари и майка му
Марко пие вино у горица,
та го пие с турци еничери.
Слуга им е Петър млада слуга -
опоиа Маркоти юнака,
та е легнал Марко, та е заспал.
Турци са го люто извезали,
извезали, люто уковали -
на гърло му два дробна синджира,
на ръце му двои букагии,
на нози му трои белегии.
Кога се е Марко собудил,
що да види Марко, що да чуе -
турци са го люто извезали,
извезали, люто уковали!
Та се Марко редом прегледуе,
та се Марко груйом усмиюе.
Согледа го турче еничерче,
та Маркоти потио говори:
- Що се, Марко, редом прегледуеш,
що се, Марко, груйом усмиюеш?
Даль се смееш на наше кованье,
иль се смееш на твое пияното?
Марко ей му потио говори:
- Таком Бога, турче еничерче!
Не смеем се на ваше кованье -
що сте могли, това сте оковали,
нел се смеем на мое пиянсто.
Ама искам молба да се молим -
пущете ми туку десна рака,
да извадим той жолта дивита,
да изпишем тая бела книга,
да а пратим на моята макя;
да се макя на сина не нада,
да се рани какво сама може!
Измами го Марко вреден юнак.
Послуша го турче еничерче,
та му пущи туку десна ръка,
и му даде той жолта дивита.
Та изписа таа бела книга,
бела книга, али църно писмо:
- Какво можеш, моя стара мале,
какво можеш, код мене да дойдеш:
турци са ме люто уковали,
уковали, люто увезали;
далек че ме турци откарая,
ега можеш да ме куртулишеш!
Ка написа таа бела книга,
па а даде на пиле соколево,
па говори на пиле соколево:
- Носи, пиле, таа бела книга.
Да не летиш, та какво се лети,
да си летиш като буен ветер;
да не пищиш, какво заман пищиш,
нел да пищиш като люта змия?
Да си ойдеш на мои дворове,
да отнесеш таа бела книга,
да а дадеш на моята макя!
Послуша го пиле соколенце,
отлете си по равни друмове,
та си лети като буен ветер
и си пищи като люта змия.
Та си ойде на Маркови двори,
та разтресе тие дробни перя,
си изтресе таа бела книга.
Земала а Марковата макя,
прегледа а макя, пречите а.
Дури макя книга прегледала
прегледала книга, пречитела
и добри си е конье справила.
Та си ойде по равни друмове,
та си ойде у гора зелена.
Нещо ми се мъгла замъглила.
Проговори турче еничерче:
- Що ми се е мъгла замъглила,
из мъглата ситна роса пада,
из росата силен огън блъска?
Проговори Петър млада слуга,
Петър слуга, Маркови душманин:
- Таком Бога, турче еничерче!
Що ми се е мъгла замъглила,
това ми е Марковата макя,
таа си кара Марковити конье;
що е мъгла - низ уста им душа,
що е роса - низ очи им солзи,
що е огън - от копита блъска!
Дури това Петър да издума,
Петър слуга, Маркови душманин,
пристигнала Марковата макя.
Изсекла е той ситни синджирье
и Маркоте шамар ударила,
та Маркоти потио говори:
- Тизе, Марко, тизе, аджамия,
ти ли можеш облози да носиш!
Изсекла е той дробни синджирье,
отвела си Маркоте юнака,
отвела го на равни дворове.
