Крали Марко добива сила и оръжие
Раснал Марко, раснал, та пораснал,
та дораснал до седем години
и излезнал телци да си пасе.
Изкарал ги към синьо езеро,
тамо слуша писък на детенце -
ойде Марко, де се гласо чуе,
виде Марко детенце у люлкя,
с шъпа го е водица напоил,
с клончета му, бре, сенкя направил
и Марко легна под люлкя на сенкя.
Ето иде Вила самодива,
кига виде Марка дека лежи,
отдалек е Марка съгледала,
заканьи се Марка да убие.
Из пелени дете проговори:
- Немой, мале, той ми е побратим,
той ми с клонче сенчица направи
и със шъпа водица напои.
Проговара Вила самодива:
- Он не може побратим да ти бъде,
дор не суче млеко самодивско.
Кига Марко самодива виде,
рипна Марко далек да си бега.
Самодива на него говори:
- Постой, постой, маленко момченце,
откъде си и отдека си ми,
очеш Гюрга сестра да ти стане?
Отговара Марко Кральевичи:
- Та я съм си от Прилепа града,
по име съм Марко Вълкашинов.
Вълкашинов Марко, Кральевичи,
очем Гюрга сестра да ми стане.
Отговара Вила самодива:
- Не може Гюрга сестра да ти стане,
дор не сучеш млеко самодивско.
Легна Марко на гърди самодивски
и засука млеко самодивско,
суче Марко от левата гърда.
Проговара Вила самодива:
- Вала тебе, Марко Вълкашинов,
я подигни тоя бели камик,
да видиме юнак станал ли си.
Марко дига тоя бели камик,
едва го е от земня покренал.
Проговара Вила самодива:
- Ела, Марко, още малку сисай.
Марко легна на гърди самодивски
и засука от десната гърда,
суче Марко от лева, от десна,
па подигна тоя бели камик,
та го върльи три сахата место.
Проговара Вила самодива:
- Стига ти е толку юначество.
като тебе равен юнак нема.
Ка се видиш, Марко, у неволя,
че повикаш Гюрга посестрима,
секо време помощ че ти дава...
Стана Марко юнак над юнаци,
ала нема сабя спроти себе,
нито има коня спроти себе...
Минало се колку годин време,
било еднъж у света Неделя,
у Стамбула телялье ечали,
ечали са, сабя продавали,
остра сабя, сама що се дипли,
що се дипли дванаесе пъти,
що се вие, на сглабове крие,
що се вие, у пазука крие.
Дочула е Гюрга самодива,
самодива, Марку посестрима,
щом дочула, у Прилеп отишла
и на Марка Гюрга преказала:
- Леле, Марко, мили побратиме,
у Стамбул се остра сабя дава,
остра сабя, Марко, дипленица,
що се дипли дванаесе пъти,
що се вие, у сглабове крие,
що се вие, у пазука крие,
що си сече дървье и каменье,
на замани студено железо.
Цена ю е, Марко, яко скъпа,
яко скъпа -три азни дукати,
четвъртата се ситни рубета.
Пойде Марко на Стамбула града,
ка си стигна у Некюпа града,
у Некюпа, некюпска вдовица,
кой я види, секи я залиби,
ем залиби, ем па я засака -
а вдовица никого не зима,
дор си юнак кула не направи.
Сви юнаци кула заправили,
деньем права, нощем кула пада...
Ка пристигна Марко Прилепчанин,
ка пристигна у Некюпа града
и си виде некюпска вдовица,
ка я виде -очи си остави,
не се сети за Стамбул да иде,
да си купи сабя дипленица,
й остана край Некюпа града,
да си прави кула от каменье.
Нече Марко с юнаци да прави,
сам я прави, Боже сам я дзида -
извишил е кула нависоко,
ала не може Марко да доправи,
не му стига един бели камик,
не му стига, та да я завърши.
Па си яна тая враня коня,
та преплива през река Дунава,
та отиде у пустото Влашко,
там намери тоя бели камик,
понесе го за Некюпа града...
Посретна го Гюрга самодива:
- Бог убил те, Марко побратиме,
що си правиш, у Стамбул не идеш
да си купиш сабя дипленица ?
Там я купи един Църн Арапин
и отиде у Некюпа града
да си земе некюпска вдовица.
Ка си дочу Марко тия думи,
пущи камик, у Дунава падна,
па си стегна своя враня коня,
та отиде у Некюпа града,
ка погледна горе на кулата,
тамо седи некюпска вдовица
и до нея Църна Арапина,
на шия си ръце прекърстили...
Ка ги виде Марко Кральевичи,
ка ги виде, дори им завиде -
наведе се, та си камик дигна,
та го върльи със се своя сила,
та удари Църна Арапина -
Арапина от кулата падна.
Извади му сабя дипленица
и отреза Арапската глава,
оплени си сабя дипленица,
развърте я налево, надесно,
та погуби некюпска вдовица
и погуби си добри юнаци,
и удари у каменна кула,
надве се е кула препукнала,
препукнала, още пререзала...
Па се качи коню на рамене
и потегльи за Прилепа града...
