Крали Марко, Иве и дете Дукадинче
Шета Марко по Пирин планина
и по него Иве, свой побратим.
Шетали са по полье широко,
минали са през гора зелена,
шетали са през суи планини,
оливали са северни морета,
настанали самовилски дервен;
тамо Марко дремка одремало,
тогай Марко на Иве говори:
- Ей фала ти, Иве, мой побратим,
викни, Иве, с твои ясни гласи,
с ясни гласи, със юначко сърце,
викни, Иве викни, та си запей,
ега би се дремка уринала,
ега ми се сърце развесели!
А Иве му тогай отказуе:
- Ей фала ти, Марко, мой побратим,
я не смеем тука да запеем,
че тука е самовилски дервен,
че ни чуйе Вида Баздаржийкя,
че ни чуйе из Пирин планина,
че се слети от Пирин планина,
че се слети с тия остри стрелки
и двама че тука да гинеме.
Отговара Марко Кралевичин:
- Викни, Иве, мой побратим верен,
викни, Иве, викни, та си запей,
ега би се дремка уринала,
мене ми е Вида посестрима,
не че смее код назе да дойде.
Иве го е верно послушало,
викна Иве с нему ясни гласи,
с ясни гласи, със юначко сърце.
Ка запея през гора зелена,
по гора е шума попадало,
долища се с гласи угърмеа
и сва се е гора уехтала.
Ка ги дочу Гюрга самовила,
скоро пойде до Пирин планина,
па на Вида тогай казуваше:
- Ей фала ти, Видо Баздаржийке,
два юнаци низ дервене ода,
юнаци си ни край, ни брой нема,
един пее низ тесни клисури
с ясни гласи, със юначко сърце,
по гора е шума попадала
долища се с гласи угърмеа
и сва се е гора уехтала.
Тогай стана Вида Баздаржийкя,
она язди сураго елена,
що е елен, елен шестокрилец,
зенгии й зелени гущере,
камджия й от зелена смока,
юзда й е до две люти змии.
Като яхна сураго елена,
та се слете из Пирин планина,
два юнаци на дервен пресретна.
Тогай везе до три остри стрелки,
веднъг фърля с тия естри стрелки -
с една стрелка Иве ударила,
една стрелка у глава го удри,
друга стрелка у гърло го удри,
трекя стрелка у сърце го удри
и Иве е от коньо паднало.
И Марко се върло уплашило
и веднъга назад побегнало,
тежки са го жалби нападнали,
че загина Иве зарад него,
зарад него, за негови думи.
Тежко-горко нему юнашството!
И веднъга коня попитува:
- Ей фала ти, Шарко, добра коня,
да виде ли Вида Баздаржийкя,
да виде ли накъде побегна?
Че я гоним и я да погинем,
я да гинем, я да я погубим,
че загина мой побратим верен,
че загина за моите думи.
А Шарко му тогай отказуе:
- Ей фала ти, Марко чорбаджио,
виж ли, Марко, под видрото небо
де излитна Вида Баздаржийкя,
де излитна с сураго елена,
де излитна под видрото небо?
Ей я, Марко, при яснио месец.
Тогай Марко на коня говори:
- Фала тебе, Шарко, добра коньо,
мож ли, коньо код нея да литнем?
Ега би я наземи свалили,
я да гинем, я да я погубим.
Шарко коня на Марко говори:
- Ей фала ти, Марко Кралевичин,
можем, Марко, код нея да литнем,
на извади твоя бела кърпа,
та превържи твои църни очи;
като литнем въз видрото небо,
секакви че ветри да ни сретна,
бесни ветри и върли вирулки,
може тебе свет да се замае,
може, Марко, от мене да паднеш,
я чем нея скоро да намерим.
Извадил е Марко бела кърпа,
превеза си тия църни очи,
излитна'а воз видрото небо,
секакви ги ветри пресретнаа,
бесни ветри и върли вирулки.
Отидоа код яснио месец,
намериа Вида Баздаржийкя.
Като дигна Марко Кралевичин,
като дигна тежка топузина
да удари Вида Баздаржийкя,
и веднъга Вида побегнала.
Ка я погна Марко Кралевичин,
скоро-бърже наземи паднала,
Шарко коня с копита я стигна.
Търгна Марко сабля димиския
да погуби Вида Баздаржийкя.
А Вида се верно примолила:
- Фала тебе, Марко Кралевичин,
немой, Марко, мене да погубиш,
я не знаях, Марко Кралевичин,
че си тизе, Марко, мой побратим,
та погубих Иве, твой побратим,
я чем сега Иве да събудим,
ем че стане по-болье юнака,
болье юнак, що какво е било.
Да пойдеме през Пирин планина,
тука има Магда самовила,
тука има Магдини градини,
секакво е цвеке посеяла,
от секакви болки цвеке има.
Че наберем цвеке самовилско,
че да сварим цвеке самовилско,
че запоем Иве, че окъпем
и веднъга Иве че да стане,
ем по-болье юнак че да бъде.
Тогай стана Марко Кралевичин
и със него Вида Баздаржийкя,
та пойдоа през Пирин планина,
намериа Магдини градини,
набрали са цвеке самовилско,
та свариа цвеке самовилско,
запоиа Иве, окъпаа,
стана Иве какво вакло агне,
болье че е като ка заспало
и по-болье юнак па станало,
па станало, що какво е било,
и тогай се Марко зарадува,
па на Вида тогай отказуе:
- Ей фала ти, Видо Баздаржийке,
Баздаржийке, моя посестримо,
яй д'йидеме у моите двори,
три недели зиявет че правим,
че саживи мой побратим верен.
Отидоа на Прилепа града,
отидоа у негови двори,
три недели зиявет правиа,
та са пили вино тройогодско
и са пили той препек ракия,
манджа им е крави яловици.
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздаржийке,
Баздаржийке, моя посестримо,
като одиш по Пирин планина,
че тизе си върла самовила,
че тизе си сичко преодила,
одила си и води, и гори -
дали има по юнак от мене?
Отговара Вида Баздаржийкя:
- Фала тебе, Марко Кралевичин,
и ти ли си юнак над юнаци?
Да отидеш у Дукана града
тамо има Дете Дукадинче,
ем е Дете на седем години,
седем пъти по юнак от тебе.
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздаржийке,
за колко че време да ойдеме?
А Вида му тогай казуваше:
- То е, Марко, млогу надалеко,
какво караш коня така бива,
мож да одиш три недели време,
ако ли си коня попритегнеш,
че отидеш за три дена време.
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздаржийке,
те станахме трима побратиме,
ха д'йидеме у Дукана града,
да си ванем Дете Дукадннче
и с него чем побратим да бъдем,
що какво сме и двата юнаци.
Ка ойдоа край Дукана града,
тогай Марко се чудом чудеше,
да какво че Дете да излъже,
да излъже Дете, да погуби.
Отишле са у Дукана града,
край Дукана каменье калдарме,
сред чаршии порти позлатени,
а в дворове кули направени,
а на кули Дете Дукадинче,
а при него Богдан добър юнак.
Ка видоа Марко Кралевичин,
скоро бърже порти отвориа
и със слава Марко посрещнаа.
Окнаа го на високи чардак,
та седели три дни и три нощи,
се са пили вино и ракия.
Тогай Марко тихом отговара:
- Фала тебе, Дете Дукадинче,
те ние сме трима побратиме,
че одиме по пусти пустии.
че одиме по сухи планини,
че одиме три недели време,
тамо нема вода за пийенье -
който може за вода да трае,
той сал може с назе да отива.
А Дете му тогай отказуе:
- Че да траем шест недели време.
а то не ли три недели време.
Тогай се е Марко разсърдило,
па на Дете тогай отговара:
- Хайде, хайде, Дете Дукадинче,
като идеш с мене, свой побратим,
само, Дете, ти да се не боиш.
Тогай пошли троица юнаци,
много време злини преминали,
пливали са северни морета,
одили са по пусти пустии,
дето човек не е преминувал,
и тамо са юнаци минали;
нема нищо юнаци да сретне.
Туку върви Дете нанапреде,
та играе конче тригодично,
от нищо се Дете не бояло.
И Марко си оди на сърдито,
сал се чуди Марко Кралевичин,
да какво че Дете да погуби,
че е Дете по юнак от него,
дека мине, се е по юнак от него;
преминали през суи планини,
одили са три дни и три нощи,
тамо нема вода за пийенье,
тамо вода никой не са пили,
сам Марко за вода ожеднело,
а Дете се за вода не сеща.
Сам си Марко дума продумало:
- Ей дружина, верни и сговорни,
тука има потаен кладенец,
ха да идем вода да пийеме.
А Дете му тогай отказуе:
- Още нема три недели време,
я съм думал шест недели време.
И Марко се па тогай разсърди,
па се чуди Марко що да чини.
Марко коню пословечки дума:
- Ей фала ти, Шарко добра коня,
стана вече три недели време,
ка одиме с Дете Дукадинче,
нигде нема Дете да ми падне,
какво, коньо, Дете да погубим?
Разкриви се с четирите нодзе,
па остани, коньо, наназаде,
нека Дете нанапред излезне,
та ега би Дете погубили.
Послуша го Шарко добра коня,
разкриви се с четирите нодзе,
останал е Марко наназаде,
изминало е Дете нанапреде,
ка разигра Марко Шарко коня,
ка отклопи сабля димиския,
като махна Марко Кралевичин,
та пресече Дете Дукадинче,
пресече го на половината -
това Дете хич и не усети.
Тогай се е Марко уплашило,
та на дете тогай отговара:
- Ей фала теб, Дете Дукадинче,
да пушнеме наши добри конье
да видиме чия е по-бърза.
А Дете му тогай отговори:
- Фала тебе, Марко Кралевичин,
да нещо ме сърце прегризуе.
И Марко му тогай отказуе:
- Фала тебе, Дете Дукадинче,
те ходихме по пусти пустии,
одили сме снегове, ледове
и там пихме вода снежавица,
та това те сърце прегризуе;
ха пущаме наши добри конье,
със конье че да се разгрееме.
Разиграа нихни добри конье,
тогай Марко на Шарко думаше:
- Бегай, Шарко, доколко си можеш,
я погубих Дете Дукадинче.
И Дете си от коня паднало
и на Марко тогай продумало:
- Бог те убил, Марко Кралевичин,
я да знаех, Марко Кралевичин,
че тизека мене да погубиш,
я чех тебе с душа да уморим;
проклет да си, Марко Кралевичин,
от тебека нигде гроб да нема
и Бог, Марко, да те не приема,
сал да умреш и да те не зная,
от тебека нигде гроб да нема,
ни от тебе, ни от Шарко коня,
да не зная дека че да умреш!
