Келеш Мустафата погубва Андреаше, Марков побратим
Рано рани туркина девойкя,
рано рани на Марица река,
да си бели ситно-бело платно.
Като ойде на Марица река,
тя течеше бистра и студена,
та потече мътна и кървава
и проноси глави от юнаци -
ете носи ранена юнака.
Ка я виде ранена юнака,
отдалеко хока из Марица,
отдалеко из Марица река:
- Фала, сестро, туркино девойкьо,
фърли, сестро, това бело платно,
извади ме из река Марица:
язе имам три кемере злато
и си имам сабля прекована,
на три места сабля прекована,
на четири сабля позлатена,
позлатена ясни огледала,
та се с нея язе огледувам,
она чини до два Цариграда;
и си имам коня Дебеляна,
она чини за три Цариграда;
на мене йе рухо великово,
оно чини за Софийско полье.
Като фърли туркина девойкя,
като фърли това бело платно,
извади го из река Марица.
Отговара ранена юнака:
- Хвала, сестро, туркино девойкьо,
кажи, сестро, кого дома имаш?
Отговара туркиня девойкя:
- Хвала тебе, ранена юнака,
язе имам един по-стар брата,
по-стар брата, то й Мустава ага.
Отговара ранена юнака:
- Иди, сестро, тука нека дойде,
язе имам три кемере злато -
един кемер тебе че поклоним,
други кемер нему че поклоним,
треки кемер мене че остане,
че остане рани да си видим.
Като ойде туркина девойкя,
отиде си дома на дворове,
па на брат си тогай казуваше:
- Хвала, брайно бре, Мустава аго,
като ойдох рано на Марица,
като ойдох на Марица река,
тя течеше бистра и студена,
та потече мътна и кървава
и проноси глави от юнаци,
та пронесе ранена юнака;
язе фърлих с това бело платно,
извадих го низ река Марица,
он си язди коня Дебеляна -
кон му чини за два Цариграда;
и си носи сабля димиския,
на три места сабля прекована,
на четири сабля позлатена
и на нея ясни огледала,
та се юнак с нея огледуйе -
она чини до два Цариграда;
на него йе рухо великово -
оно чини за Софийско полье;
и си има три кемере злато,
та ме прати, код него да идеш,
та да дойде на нашите двори;
един кемер тебе че поклони,
двеки кемер мене че поклони,
треки кемер нему да остане,
да остане рани да си види.
Кога стана Келеш Муставата,
та не щея дома да го води,
но на юнак потио говори:
- Я почекай, ранена юнака,
да ти свалим сабля от рамена,
да не ти йе рани налегнала.
Не сети се ранена юнака,
че защо йе преворла измама,
откачи му сабля от рамене.
Като махна Келеш Муставата,
отсече му тая руса глава,
съблече му рухо великово
и му везе три кемере злато,
па го фърли у река Марица.
Премени се Келеш Муставата.
Ка облече рухо великово
и препаса сабля прекована,
на четири места позлатена,
и му яхна коня Дебеляна,
и препаса три кемере злато,
та отиде код цар на честито.
Честити му царо добра коня,
че друг юнак царо не йе имал
да му оди по царската земя.
Тогай стана Келеш Муставата.
Като пойде през полье широко,
та че д'йиде у равно Косово.
Та че д'йиде у гъста ордия.
Като ойде Келеш Муставата,
видоа го турската ордия,
че не зная каков че йе юнак.
Сичките му на нодзе станаа,
отдалек му сокак направиа.
Самси Марко от Прилепа града,
он го виде из гора зелена,
защо му йе свой побратим верен.
Ка се слете низ гора зелена,
та претече Келеш Муставата,
он чинеше, че йе свой побратим,
свой побратим, юнак Андреаша.
Като виде Марко Кралевичи,
че защо йе Келеш Муставата,
ка го запре край турска ордия,
та па го йе тогай изпитувал:
- Бог те убил бре, Келеш Мустава,
дека найде коня Дебеляна,
дека найде рухо великово,
дека найде сабля прекована,
на четири места позлатена?
Дека найде три кемере злато,
тая коня, Бог ми, Андреова,
това рухо, Бог ми, Андреово,
тая сабля, Бог ми, Андреова,
три кемере, Бог ми, Андреови?
Той то беше мой побратим верен,
ти си, Бог ми, Анедреа погубил,
та му яздиш неговата коня
и му носиш неговото рухо,
и му носиш неговата сабля,
и му носиш негови кемере.
Ти какво си Андреа погубил,
я чем тебе сега да погубим.
Търгна Марко сабля на маскара,
отсече му глава на истина.
Дум' по дум' се чуло той до царо,
царо прати троица телале,
та си лича по турска ордиа:
- Който може юнак да се найме
да си фане Марко Кралевичи,
че погуби това младо турче,
че ми беше първи у войната.
Нема никой юнак да се найме.
Марко седи по ладни меани,
та си пийе вино тройогодско.
Три пъти му книга допращая,
допраща му царо Султан Селим:
"Да ми дойде Марко Кралевичи,
да го видим, що юнакство има,
та погуби това младо турче,
че ми беше първи у войната."
Тогай стана Марко Кралевичи,
па отиде край Стамбола града,
край Стамбола до цареви порти.
На портите диване стойеа,
Марко не ще них да ги попита,
но разигра Шарко добра коня,
та прерипна през цареви порти,
та си падна цару у дворове.
Веднъг Марко сабля отклопува,
ка го виде царо Султан Селим,
ка го виде от високи чардак,
защо иде Марко на сърдито
и си носи сабля отклопена,
напече го треска тройогодска.
Ка прикара царо до дувара,
та си посра сам кебе под себе
и на Марко тогай отговаря:
- Немой, Марко, мене да погубиш,
не те окам язе за зло нещо,
най те окам да се сговориме,
тебе нема, който да те съди,
че ако си турчето погубил,
ти с кабаат си го па погубил,
за той ти се, Марко, я не сърдим.
На ти, Марко, стотина дукати,
та отиди у ладна меана,
та си пийни вино със дружина.
А Марко го тогай допитува:
- Лесно, царо, сега да ти простим,
а какви ми писма допращаше,
да ме видиш, що юнакство имам.
Ете това я юнакство имам,
да ти свалим глава от рамена,
та да знаеш кога че да пратиш,
да ти дойде Марко Кралевичи;
туку айде, царо, че ти простим,
та ми додай до триста дукати,
що съм тепал коня Шаргалия,
що съм тепал и дни изгубил.
Царо нема дума да му каже,
наброи му до триста дукати.
Тогай стана Марко Кралевичи,
па си я'на Шарко добра коня
и царо го до порти изпрати.
Отиде си Марко Кралевичи,
отиде си на негови двори.
