Весел Марко, весел коня езди
Весел Марко, весел коня йезди,
а сега го невесело йезди;
самур кожух наопако носи,
зердав колпак над очи надноси.
Не смеяше никой да го пита,
попита го Елица сестрица:
- Весел брайно, весел коня йездиш,
а сега го невесело йездиш?
- Снощи пойдох царю на дивана,
насреща ми до два латинина,
латински ми вера пропсуваха
и при вера майка споменаха.
Я погубих до два латинина,
двама брата между девет сестри.
Сега некят кърви да им платим,
нало сакат глава на замена.
Отговори Елица сестрица:
- Не бой'ми се, Марко, мили брате,
я си имам дор до девет сина,
десетийо Дуко мало дете;
се си Дуко на тебе прилича,
да пратиме него на замена.
Та си стана майка на Дукоте:
- Айде, Дуко, уйкя ти се жени,
айде, Дуко, сватове да каниш.
Па йе дошол Дуко от Дукане,
додека го майка разрешила,
с сълзи го йе майка изкапала.
Отговори Дуко на майка си:
- Ой ти, майко, ой ти, стара майко,
я не идем веке да не дойдем,
нало идем сватове да каним,
защо си рониш сълзи по образи?
Отговаря майка на Дукоте:
- Мили сино, Дуко най-малечки,
не те пращам сватове да каниш,
тук'те пращам глава да ти земат,
да избавиш уйкя от глобови.
Разсърди се Дуко добар юнак,
па возседна коня ветрогоня
и отиде в земя Латиненска,
Латиненска, преко бели Дунав.
На латинки Дуко дума дума:
- Бре, латинки, моми русокоси,
и сум дошол мома да избирам,
и сум дошол глава да ви давам:
мома сакам язка за мене си,
глава давам язка за уйкя ми.
Подигнале моми руси глави,
погледнале Дука с вакли очи
и видели юнак над юнаци,
Дуко грее като ясно слънце.
Проговори мома Съботина:
- Ей те тебе, Дуко добар юнак.
не сакаме глава от рамена
ер си юнак от юнака роден,
нело зимай - коя ти йе драго,
да я водиш в земя Дуканинска,
да я любиш у ваклите очи.
Дуко зема мома Съботина,
отведе я в земя Дуканинска.
